Чакъровите празници – началото

Идеята за провеждане на Чакъровите празници възникна в началото на 1975 г., когато се навършваха 160 години от рождението и 120 години от гибелта на Христо Проданов – Чакър войвода. Спомням си много добре състава на инициативната група – типични самоковци, които развиха своите виждания за възраждане и показ на традиции и обичаи, характерни за стария Самоков.
Тогава, в качеството си на ресорен секретар на Градския комитет на партията, бях посетен на работното ми място от добре познати и творчески настроени личности: Славчо Димитров – секретар на Градския съвет, Иван Турлаков – секретар на Градския съвет за изкуство и култура, Борислав Даганов – секретар на читалище-паметник „Отец Паисий” и Димитър Явричев – изтъкнат самодеец и читалищен деец.
Главни говорители на инициативната група откъм същностната страна на очертаващите се празници бяха Борислав Даганов и Димитър Явричев. Много аргументирано и с хъс двамата очертаха контурите на замисъла.
Първо: Почит към делото на Чакър войвода – бунтар и закрилник, значима фигура в борбата на самоковци за национална независимост, успял още в годините на османското владичество да допринесе за премахване ангарията в железодобивното производство.
Второ: Възстановяване на спортно-забавни игри, характерни за обособените махали в Самоков – челик, гуда /нещо като хокей на трева, но без врати/, прескочи кобила, йок-вар, скок на място /трупешката/, теглене на въже.
Трето: Показ /ревю/ на типични носии от Самоковския край.
Четвърто: Конкурс за най-добре подредена шарена софра, в която да има зелници, баници, погачи, залупци с пиперлии сосове и подправки, шарени стомни /кръклета/ за вода, ръкатки с кисело мляко и мътеница и други самоковски специалитети.
Пето: Надпявания на самодейни състави от селата на Самоковска община.
Шесто: Народни борби по стар образец с омазани тела и награда агне или коч.
Към този пъстър набор от прояви се договорихме да се изгради от дружество „Рилски турист” палатков лагер, улица с фенери с гориво на течна основа, да се запали вечер и лагерен огън, около който да се разказват лакърдии, да се пеят самоковски песни, да се играе и танцува.
Идеята за празниците ни обсеби всецяло и затова без да отлагаме посетихме местността Карагьол в същия състав, но вече подсилен с директора на самоковското горско стопанство Христо Субев.
Мястото ни плени от пръв поглед и се оказа напълно пригодно за реализация на така оформилия се идеен проект.
Всъщност на тази местност съществуваха две обособени поляни – едната до самата река Искър, с естествен водоизточник /извор/, и друга, съседна, но повдигната на височина около 15 метра над нивото на реката, посока изток. И двете поляни бяха закътани в широколистна и иглолистна гора – един чуден естествен декор. Набелязахме и онези неизбежни подобрения на поляните, без да се нарушава екологията. На първо време договорихме с Христо Субев горските работници да прочистят района от храсти, суха паднала маса, да обособят по-отчетливо пешеходните пътеки през Лаго с построяването на мостчета над множеството потоци и ремонт на висящия мост над р. Искър, намиращ се под Синия вир, за идващите по главния път за Говедарци.
Много настойчиво Борислав Даганов предложи да ограничим достъпа на моторни превозни средства и от двата подхода и да се забрани употребата на механична музика /радиокасетофони и магнетофони/. Настояването беше прието с разбиране!
С този вече оформен идеен проект проведохме среща с кмета на града Методи Паунов, който изцяло застана зад идеята и възложи нейното проектно, финансово и техническо обезпечаване.
Главни действуващи лица по творческата и организационната част бяха Катя Дамянова, Иван Турлаков, Борислав Даганов и Димитър Явричев. Започна трескава работа по реализацията и така на 12 и 13 юли 1975 г. стана официалното откриване на Чакъровите празници. Пред мемориалната хайдушка чешма-морена слово произнесе Методи Паунов, а трикольорната лента със сабя, а не с ножица, разсече Петър Виденов.
И се започна с хора на ветераните туристи под диригентството на вездесъщия и безспорен талант Борис Стрински, самодейни състави от Бели Искър, Доспей, Широки дол, Алино, Драгушиново, конкурсите, спортните и забавните игри и състезания. И всичко това се обявяваше от глашатай-барабанчик, пак по старому.
С известно прекъсване /1989-1994 г./ сега тържествата се провеждат всяка година регулярно, като някои детайли отпаднаха, възникнаха други, но основният замисъл остана. Централно събитие сега е възстановката на тренировки и бойни действия на четата на Чакър войвода.
Чест прави на сегашното ръководство на община Самоков и лично на кмета Владимир Георгиев, че продължиха и обогатиха тази традиция с много силен патриотичен заряд. Искам да посоча особената роля на Христо Ярловски, краевед и тънък познавач на самоковските нрави и обичаи, в налагането на възстановките като основен момент на Чакъровите празници.
Нека сега, преди поредните празници в м. Карагьол, да отдадем заслуженото на онези, които поставиха началото, и на онези, които го продължиха и обогатиха. Този празник е желан и обичан от самоковци и сме длъжни да го съхраним и за поколенията след нас.
И един забравен призив от миналото – идвайте пеша по пътеката през Лаго! Здравословно е!

Николай Р. Николов