Поздрав от самоковски творци по случай днешния празник на поезията

Евгения Гигова

Бащин двор

Където и да ида, ще те нося
в сърцето си – мой ширен бащин двор.
С мирис на трева в зори окосена,
с божури алени под майския простор.
Където и да съм замръкнала, ще чакам
да чуя славеева песен във нощта.
И пак ще искам в утрото да плакна
лицето си на дворната чешма.
Където и да ида – ти си с мене,
мой бащин двор, ухаещ на липа.
Не може никой от сърцето ми да те отнеме,
доде ме има мен на таз земя.

х х х

Христо Христов

Ръченица

Свирете, музиканти,
вечния танц на душата,
който носим в кръвта си!

Дум, дум, дум!
Дум, дум, дум!

Хиляди тъпани
пулсират в простора
и носят същността на Земята!

Аз съм толкова стар,
а всеки ден се раждам
в изгрева на слънцето!

Не се присмивайте
на зова на таланта ми –
скромен, безименен!

Не забравям годините,
но помня мечтите,
завещани от бащите!

Всякаква потайна омраза,
която изниква от ада,
усмирявам искрено с обич!

Дум, дум, дум!
Дум, дум, дум!

Свирете, магьосници,
вечния ритъм на живота,
в който ще пребъдем!

Дум, дум, дум!
Дум, дум, дум!

х х х

Лидия Цокова-Димова

Тайнство

Когато ми е уморено
от празен шум и суета
или отново съм ранена
от злост и глупост без вина,

очи затварям и веднага
пренасям се в една добра,
зелена, приказна България,
реална още, не мечта.

Там прашни пътища ме водят
където искам, без каприз.
Галантно орехите свеждат
до морно чело дъхав лист.

Поле от макове изгаря
горчилката ми без следа.
Снегът планински я стопява
в искрящата си белота.

И чувствам се така ефирна,
кокиче малко в детска длан,
иглика слънчева, немирна,
гальовна, както аз си знам.

Подобно ябълка разцъфвам
и ставам дом за рой пчели.
Усещам как самата вечност
в утробата ми плод реди.

Изчезват страх и гняв, и болка.
Във вените тече любов.
Щастлива съм – безмерно колко,
Родино, с твоя благослов.

х х х

Златина Великова

* * *

За кой ли път си обещавам –
от утре вече ще съм друга!
По-трудно вече ще прощавам.
По-лесно ще е, като губя.
По-вярно ще преценям всеки.
По-малко ще скърбя за другите.
Ще следвам лесните пътеки.
Ще се избавя от заблудите:
че дал ли си – ще получаваш,
добър ли си – добри ще са и с тебе,
че любовта е дар и Божа милост,
обичаш ли – то значи си потребен!
До корен ще изтръгна всички чувства
и ще ги хвърля в кофата за смет.
Да любиш без любов си е изкуство.
А да забравиш после – чист късмет.
Модерно е да вземаш, без да даваш.
Да пиеш жадно, после да рушиш.
И ни доброто, нито злото да прощаваш.
Каква съм старомодна – я ме виж!
Затуй и днес отново обещавам!
Но реката тече към морето.
Да я върнеш обратно не става.
А и слънцето нощем не свети.