За да е чисто, зависи от всеки!…

Преди няколко дни видях по една от националните телевизии репортаж за измиването на улиците в София. Големи машини с четки бяха следвани от работници с маркучи, които чистеха натрупалия се през изминалата тежка зима боклук.
Помислих си каква голяма нужда има и нашият град от цялостно измиване на улиците. Добре е това да стане като в София – със специална машина с четки и след това с вода. Такава техника Общината или фирмата по чистотата би трябвало да имат, защото подобно почистване ще се наложи и по-късно, и през лятото, а и следващата пролет, изобщо в бъдеще…
Сега прахта и пясъкът са навсякъде и правят града ни да изглежда много мръсен.
Фасадите на къщи, блокове, магазини, учреждения, предприятия са само външната, така да се каже, част на проблема. Много хора се оплакват, че прането им, току-що простряно, се замърсява веднага. Така е например по бул. “Искър”, но и по много други улици.
Не по-малко ощетени са пешеходците. След като времето най-после се пооправи, голяма част от самоковци излязоха навън да поемат глътка чист въздух, с какъвто по принцип се славим в региона, пък и в страната. За съжаление обаче въздухът ни не само, че не е чист, а си е направо вреден. Самата аз се ужасих, когато, пресичайки улицата, усетих, че схрусках прах, примесена с дребни камъчета! Автомобилите минават, вдигат цели облаци прахоляк, който след това дишат всички минувачи, сред тях и възрастни хора, и малки деца…
Беше необходимо по време на тежката зима, за да не замръзват улици и пътища, да се хвърля сол. Солта при нас обаче може би е била примесена със земя, защото когато се стопи снегът, много мръсотия остана.
Наистина сега, когато вече няма сняг, има хора назначени, които метат улиците. Но без вода няма как градът ни да се изчисти напълно. Планината е до сами нас, а не можем да дишаме чист планински въздух.
Но е истина и това, че всеки от нас трябва да допринася с нещо за чистотата, като не изхвърля опаковки за храна, чантички, фасове ей така, просто на улицата. Често сме свидетели найлонови торбички да летят във въздуха и да се закачат по клоните на дърветата; тротоарите, особено покрай жилищните блокове да са покрити с недопушени цигари; навсякъде да летят, разнасяни от вятъра, разни хартии и какви ли не боклуци, които явно някои от нас са изхвърлили…
Не би трябвало да махаме с ръка и да се примиряваме с думите “Тук не е Швейцария!” Градът е наш и ние трябва да се стремим да изглежда по европейски. Тогава и сами бихме се почувствали наистина като европейци.

Яна Василева