Паметен ще остане 18 април 2018 г. в най-новата история на града ни. На тази дата, в сряда, в новия крайречен парк бе тържествено открита морена, посветена на строителите на стената на Искъра, която вече половин век сигурно пази Самоков от катастрофалните в миналото наводнения.
Надписът на морената гласи: „На строителите на стената на река Искър в границите на Самоков през 60-те и 70-те години на 20 век – чест и слава! От признателното гражданство”.
Платното от морената в приятния слънчев пролетен ден вдигнаха кметът Владимир Георгиев и председателят на самоковския клуб на строителите-ветерани инж. Васил Кънев.
Венци бяха положени от името на Общината от Вл. Георгиев и секретаря Ангелина Вангелова и от името на клуба на строителите-ветерани от Мария Чешмеджиева и почетния председател, основател и доскорошен ръководител на клуба Димитър Йончев.
На тържеството в парка кметът Георгиев припомни големите наводнения в Самоков през 1897 г. /когато в битка с водната стихия загива и някогашният кмет на града ни Димитър Германски/ и 1957 г., когато щетите са за над 3 млн. лв. тогавашни пари и по чудо не се дават човешки жертви. Георгиев изрази признание на войниците и офицерите от Строителни войски и на майсторите от Самоков и района, които в продължение на около десетилетие и половина – от 1958 до 1973 г., изграждат един от най-големите и най-ценни обекти в града ни през втората половина на миналия век – корекцията на коритото на р. Искър.
Обстойно за самото строителство говори о. з. полк. Васил Григоров, командир на самоковското строително поделение в началото на 70-те години, при който завършва окончателно големият градеж. Григоров изрази признание на ръководството на Общината за осъщественото решение на поставяне на морената. Резюме от словото му поместваме отделно. Голяма статия, посветена на строителството на стената, В. Григоров помести през м. г. в „Приятел” /в броеве 28 и 29 от 21 и 28 юли 2017 г./.
„Обект номер едно на 20 век в Самоков” – така бе характеризирана стената на Искъра с прилежащите й съоръжения в поздравителния адрес на председателя на Националния клуб на строителите-ветерани инж. Тодор Топалски, прочетен на церемонията от зам.-председателя инж. Виктор Шарков. Изтъкнато бе, че обектът е уникален не само със своите мащаби, но и с качественото си изпълнение.
Председателят на секция „Строителни войски” към Националния клуб на строителите-ветерани о. з. ген. Борис Анакиев изрази сърдечна благодарност на всички участници в изграждането на стената и припомни, че дело на някогашните трудоваци е и пътят Самоков – София, в тяхна чест край Пасарел, в м. Урвич, е издигнат навремето внушителен паметник, който и сега прави силно впечатление.
Сред присъстващите на откриването бяха зам.-кметовете Сия Шехтанова и Васил Сайменов, дългогодишният обществен деятел Николай Николов, строители-ветерани, граждани. Тук бяха синът Николай Тасев и други наследници на кмета на Самоков от 50-те години Коста Тасев, при когото се подема инициативата за проектирането и започва строителството на стената. По-късно градежът продължава, когато кметове на града ни са Методи Лалов, Петър Виденов и завършва по времето на Методи Паунов.
Предложение за поставяне на морена с подходящ надпис направиха през миналата година клубът на строителите-ветерани и дружеството на Съюза на българските журналисти в Самоков. Общинският съвет прие единодушно предложението и то бе реализирано.
х х х
След голямото наводнение на 30 юни 1957 г. самоковското ръководство решава да се направи корекция на р. Искър. През есента на 1958 г. е положена първата копка. Изгражда се и ново трудово поделение на мястото на днешния квартал „Самоково”, близо до обекта.
Предвидено е да се изградят две стени на Искъра и 52 прага на коритото. Дясната стена е дълга 3400 м, а лявата е малко по-къса. Разстоянието между двете стени е 50 м. Прагове са изградени между стените, за да не може реката да подкопава коритото и за да се задържат самите стени.
На три места от двете стени са изградени стълби. Самата стена е висока 4 м. Строителството продължава 14 години и 3 месеца. Причината за тази продължителност е, че през зимата и пролетта е невъзможно да се работи.
Корекцията е и много труден обект. Особено в началото почти няма техника. Строителните работи се изпълняват с кирка, лопата, лост, бичкия, тесла и количка.
Бетонът се бърка на ръка. Материалите се добиват от реката с изключение на цимента и камъните за стените. В последните години от строителството вече се използва по-модерна техника – багери, булдозери и други строителни машини, самосвали и др. Създава се взвод за механизация.
Под командването на старшина Панте Тачев от Брезник междувременно се построяват сградите на трудовото поделение на територията на днешния квартал „Самоково”. Най-дълго командир на поделението през 60-те и началото на 70-те години е подполковник Георги Грънчаров от Самоков. След него за командир е назначен Васил Григоров, родом от Злокучане, стигнал по-късно до чин полковник. От Самоков е и подполковник Йордан Големинов. Подполковник Стоян Поповянски е от Продановци. Свой принос за изграждането на стената имат старшините Васил Лютачки от Мала църква, Христо Тодоров от Говедарци, Иван Христосков от Бели Искър, Петър Гроздев от Горни Окол.
Главен инженер на поделението дълги години е инж. Ангел Манчев от Маджаре, технически ръководители – Иван Миликин от Самоков, Кичев от Рельово, Райко Даскалов.
Проблем е добиването на камъните за зидарията на стените и праговете. За целта са сформирани две групи от майстори каменоделци от Бели Искър и Широки дол. Те добиват всички необходими камъни за стените и праговете. В тази много трудна и тежка работа всичко се върши с чука и шилото.
Групата от Бели Искър се състои от Иван Китин, Владо Конярски, Ангел Костов, Георги Костов, Атанас Божилов, Георги Л. Костов, Христо Божинов, Димитър Костов, Христо Грозданов, Георги Виденов, Здравко Конярски.
От Широки дол в групата са включени Асен Йовев, Зафир Г. Йовев, Велин Йовев, Бончо Зеленков, Александър Шаренкапов, Тошко Терзийски, Петър Терзийски, Стоян Механджийски, Малин Мазнилков.
От Самоков е известният майстор Андон Брашненков.
Инвеститорският контрол се осъществява от Захари Гюнкин, който изпълнява съвестно своите отговорни задължения, неотстъпчив е по отношение на качественото изпълнение на строителните работи. Така помага и на командирите и инженерно-техническите работници.
Обектът е завършен изцяло през 1973 г. От усилните години на строителството на стената ни дели вече половин век. През това време настъпват много промени. Появява се новият квартал „Самоково”, красивият булевард „Искър”. Крайречната зона пък се превръща в парк и вече става истинско място за отдих.
Хиляди наши сънародници изживяват в последно време тревожни дни и нощи заради наводненията, които стават всяка година и опустошават къщи, дворове, животни, вземат и човешки жертви. Благодарение на корекцията на Искъра самоковци отдавна вече не се страхуват от подобно природно бедствие.
Тодор Попов
Защо ли сред присъстващите на тържеството не видях името на почетният ни съгражданин Стоян Пешов – шефа на ГБС? Нали като изтъкнат представител на този бранш от национален мащаб би трябвало да уважи знака на признателност към негови колеги? Питам се дали увлечен в бизнес идеите си, му минава през ума, че той в някаква степен е съсипал граденото с толкова старание и майсторство от хора наистина със съвест, с усет към красивото и любов към професията си? Присъстват разбира се и представители на Общ.Самоков, пряко допринесли за унищожаването на това дело! Но някой запита ли ги, защо при тази модерна техника, която има ГБС и под изпълнителите на пладнешкият му обир, малкото което направиха като ремонт и един праг са на другият полюс на професионалното майсторство демонстрирано от предците им!
Как така сбърках името на почетният ни съгражданин? Исках да кажа Симеон Пашов, а не Стоян.