Нямах намерение да споделям впечатленията си от пътуване до испанския остров Майорка. По щастливо стечение на обстоятелствата обаче присъствах на училищно тържество там по случай приключване на учебната година – 22 юни, което просто ме накара да напиша тези редове.
Празникът се проведе след края на работния ден, за да имат възможност да присъстват и родителите. Мястото му бе спортният комплекс на училището – на 8 км извън Палма, главния град на прочутия остров. На този училищен комплекс може да завиди всеки – има футболно игрище, открит и закрит плувен басейн с олимпийски размери, закрита спортна зала за баскетбол, игрище за тенис, комплекс с коне за езда…
И всичко това е на разположение на учениците от едно училище, които имат тук часове по физкултура. Учениците се придвижват с автобуси до комплекса по специално разписание.
В училището учат деца и юноши от 3-годишна възраст до 12 клас. Най-хубавото на празника бе, че в него участваха всичките 1443 ученика! Да – всичките, но не като изпълнители на програма едни, а останалите като слушатели, на които често им е скучно и безинтересно. Всички класове са си избрали предварително музикален изпълнител или музикална група, по чиято музика да танцуват. И са се уточнили кои с какъв цвят тениски ще бъдат, като на тях е изписано името на изпълнителя на избраната музика.
И така – от 4-те краища на стадиона излизат по 4 групи по класове, за да изпълнят своя танц. Колоните повежда състав от барабанисти, които за наша гордост са подготвени от самоковска снаха. Тя е с висше музикално образование и е учителка по музика в училището. В първия ред на барабанчиците, между двама батковци – дванадесетокласници, е третокласничката Ванина, нейна дъщеря.
Под ритъма на барабаните навлизат всички ученици. След барабанчиците вървят група ученици с духови инструменти и свирят откъси от “Ода на радостта” – химна на Европейския съюз…
После групите се изтеглят, за да покажат поотделно какво са подготвили. Първи са малчуганите от детската градина. Момичетата са с разноцветни полички на ресни, а всички са с хавайски гердани – истинска феерия от цветове! Щастливи и весели деца изпълват стадиона. Да се чудиш кои са по-радостни – децата или родителите им, снимащи непрекъснато с камери и фотоапарати!
…Следват първокласниците. Те са си избрали АББА, по чиято музика изпълняват своя танц. Второкласници и третокласници танцуват под ритъма на КУИН.
Следват останалите… За да приключат накрая всички с един общ танц, изобразяващ слънцето. Каква жизнерадост! Вече имам представа, че фиестата е в кръвта на всеки испанец. И най-малък или голям взема активно участие в нея…
И с това празникът не свършва. В богатото украсения двор има различни павилиони, където деца и родители се черпят. Но те могат да се черпят там и друг ден. Всяка неделя тук ученици и родители могат да се устройват срещи, барбекюта и така да се опознаят по-добре…
Наоколо, а и на големия паркинг на спортния комплекс по време на тържеството имаше повече от 1500 автомобила! Но не се получи задръстване. За това се бяха погрижили служители от комплекса, поели ролята на регулировчици, а и дошлите им на помощ представители на полицията.
Не се наемам да правя оценка на тържеството. Но в едно съм убедена – това беше истински празник за всеки ученик и родител, изживян и запомнящ се от всеки от тях.
Сигурно са нужни повече усилия за координиране на всичко, но, убедена съм, резултатите си заслужават целия този труд.
Ако сега бях директор на училище, бих се опитала да организирам по подобен начин училищен празник. Може да е, например, с изпълнение на народни танци, хора, с весели народни игри… Каквото роди колективният ум, но да са ангажирани всички деца! Сигурно ще се получи нещо хубаво, макар и да нямаме такива спортни комплекси…
+ There are no comments
Add yours