Ретро – Старобългарските корени на самоковския народен говор

Един много солиден научен труд разкрива дълбоките връзки на съвременните български народни диалекти със старобългарския език на Кирил и Методий. М. Мъжлекова в своя Речник на старобългарски думи в днешните български говори” /БАН, 222 стр./ е издирила и сравнила 385 речникови единици употребени в оцелелите 17 писмени паметници от X и XІ в., с новобългарски думи, които не са книжовни, а битуват в народните говори в географските области Добруджа, Мизия, Тракия и Македония /както на територията на България, така и извън пределите й/. Тяхната общност е нагледно доказателство за лексикалната връзка на днешните български диалекти в тяхната съвкупност със старобългарския език. Тя потвърждава “единството на речниковия състав на българския език в новата многовековна история.”
Между проучените думи се наброяват около 130 самоковски думи, съответници на старобългарски, които са останали да живеят в устата на народа – във всекидневната реч или в народните приказки и песни.
Според изворите на труда на М. Мъжлекова и допълнителни наши наблюдения различни старинни думи се срещат в говорите на Самоков, Алино, Бели Искър, Говедарци, Гуцал, Пасарел, Доспей, Ковачевци, Мала църква, Поповяне, Продановци, Радуил, Райово, Рельово и Ярлово.
Тук ще посочим примери само от градския говор. Те са около 50. Значението на самоковските думи, както и илюстративните примери за употребата на някои от тях, са приведени според “Речник на самоковския градски говор” от Ив. Шапкарев и Л. Близнев /1967 г./. Някои думи са поизменили значението си в течение на изминалите 10 века. По технически причини старобългарската буква “ят” /е двойно/ сме заместили с е.

Мария Деянова