Мнение
Йордан Прокопиев
Гробокопачът на социализма и комунизма Збигнев Бжежински в своите разработки за пазарната икономика развива погрешната теория за “по-малко държава” и доказва, че пазарът чрез търсенето и предлагането ще реши всички проблеми, възникнали в икономиката – между производителите, преработвателите и търговците, чрез конкуренцията. Да, ама не!
В България през преходния период от социализъм към пазарна икономика, особено през последните 20 години погрешен преход, беше доказа една истина – много очевидна и очевадна: пазарната икономика без държавно регулиране води до анархия на пазара, анархия в цените, или казано с по-силни думи – до черна борса.
В момента по-голямата част от хранителните продукти се предлагат в големите търговски вериги на необяснимо високи цени.
Пшеницата се изкупуваше преди 2-3 години по 0,20-0,25 лв./кг, а днес – по 0,35-0,40 лв./кг. Като се знае, че от 1 кг пшеница се получава 0,700 кг брашно, от което пък се получава 1 кг хляб, как ще се обясни защо един самун “Добруджа” от 700 грама се продава за 0,75 лв. или пък хлябът от 1 кг струва 1,10-1,20 лв.? Къде се разпределя печалбата от 0,80-0,90 лв./кг от изкупната цена на пшеницата?
Пшеницата минава през няколко ръце – на мелничари, хлебопроизводители и търговци, и накрая идва при консуматорите, плашени, че по не знам какви си причини – разходи за ел. енергия, горива, газ и др., цената на хляба ще стигне до 1,50-1,60 лв./кг!
Същото е и с агнешкото месо – на какво основание агнетата се изкупуват по 4,50-5,00 лв./кг, а месото им на пазара струва над 15 лв./кг!
Какво да кажем за картофите!? На едро те се изкупуват по 0,25-0,30 лв./кг, а на пазара прекупвачите ги продават по 0,60-0,80 лв./кг!
Къде е “заровено кучето”?
В Америка и развитите земеделски страни такава категория /посредници, прекупвачи/ не съществува. Или пък, където ги има, те ликвидират дребните производители.
Посредниците и по отношение на цената на други стоки – газ, горива, дървен материал, вършат същата дейност, описана по-горе…
Държавата е само наблюдател на ограбването на производителите и консуматорите. А това води до обедняване на народа, до намаление на потреблението, увеличаване на безработните и забогатяване на малки групи от обществото.
Днес се опитват да дават акъл на правителството на премиера Борисов икономисти като Костов, Жан Виденов, Ф. Димитров, Догановци, НДСВ на Кобурга, Станишевци, Първановци и какви ли не големи политици-икономисти, които за 20 години управление доведоха страната – не само в земеделието, а във всички области, до дъното. И правителството е с вързани ръце при всеки опит да регулира отношенията между производители, преработватели и търговци. А се налага извършването на сериозен ремонт на т. нар. пазарна икономика.
Китай и някои развиващи се страни, като Индия, Бразилия, са пример за пазарна икономика, съчетана с добре регулирано държавно участие в определени граници. Китай отрече социализма и комунизма, като разтури “комуните” в земеделието и от най-големият вносител на зърно се превърна в износител и то не само на зърно, а и на всичко друго. Дън Сяо Пин и много икономисти, завършили в САЩ своето образование, приложиха пазарната икономика с държавно регулиране.
След повече от 20 години преход в България виждаме резултата от прилаганата теория за “по-малко държава”. Борбата с монополите може да се води от силна държава и жалко за такава държава, която допусне монополите да вземат цялата власт – икономическа, политическа, социална. В такъв случай непоносимо трудно става за народа.
Тези, които твърдяха след 10 ноември 1989 г., че спасението е в приватизацията, не признават сега, че настъпи разграбване в земеделието и в останалите крупни отрасли и че днес всички плащаме данък за некомпетентността, алчността и политическата некадърност на правителствата през последните 20 години на погрешен преход.
Дано големите световни икономисти намерят най-верния път за един грамотен, ефективен, позитивен ремонт на пазарната икономика. Само така хората ще почувстват демокрацията като нещо много по-добро от тоталитарния социализъм и комунизъм. Но за това е нужно да се издигне значението на държавната форма на собственост.
На първо място е частната собственост, на второ – кооперативната и на трето, последно – държавната.
Иска ми се да вярвам, че жизнената сила на пазарната икономика, съчетана с държавното регулиране, ще спаси всички от дълговата криза и нейните последствия.
Йордан Прокопиев
Напоследък в.Приятел пуска поредица от бръщолевения на „познавачи“, предсказващи рухването на „капитализъма“ и „империализъма“, които биха били смешни, ако не бяха тъжни. Самоковецо, остави светът на мира. Не си дорасъл точно ТИ да даваш съвети. Копай си компиро редовно и не се занимавай с това, от което не разбираш нищо.
Този път „бойко“ е сбъркал, та е написал името си с главна буква. От дълбоката си анонимност все още не е излязъл поради много причини, на първо място- душевни .Форумите са пълни с „коментари“, като неговите за съжаление. Публикацията на г-н Прокопиев, когото не познавам, съдържа анализ,тъжен синтез,горчиви истини и съобщава много, на определена аудитория от читатели. На „бойко“ предлагам да прескочи до редакцията на вестника и да представи своите критични забележки мъжки, доблестно,почтено и цивилизовано.Всичко друго, драги ми „бойко“, е бръщолевене и тайно разливане на легени с помия пред чужди врати. Господин Прокопиев, кучето си лае, керванът си върви…Иначе пожеланието да копаете картофи е здравословно, няма да навреди дори и на „бойко“, ако е кадърен да окопава картофи, в което честно казано се съмнявам…Няма ли да се обади и „гунчо“?