Как Председателят Мао се справи с интелигенцията

Председателят Мао бе мъдър човек. На млади години бе опознал Конфуций, неговото учение. Бе извлякъл дълбока поука от древната китайска история, от съдбата на всички династии. Беше се ровил дни и нощи в прашните библиотеки, за да попива с главата си мъдрости и поуки.
Когато застана начело на близо половин милиард народ, първата му задача бе да отстрани всички противници, които мислят различно от него.
Интелигенцията му беше трън в очите.
Беше му несимпатична, както са несимпатични вещиците и върколаците.
Интелигенцията на една държава се състои от хиляди умни глави, които мислят по хиляди най-различни начини. За да има вътрешен ред и порядък в една държава, всички хора би трябвало да повтарят мислите на един човек, Председателя. Неговата глава щеше да се погрижи и да помисли за съдбите на 500 млн. китайци. В нея имаше ум, който да стига за всички. И да остава. Но как да излови инакомислещите и да посочи също така и на тях верния път в живота?
Следвоенни години, бедност и страх цареше в душите на хората. За да бъде разбран правилно кой какво мисли, трябваше да развърже езиците, откри в една нощ на размисъл Мао Дзе Дун. Да изкара хората от черупките им, да си изплачат душите…
Тайните служби бяха донесли, че 3 % от интелигенцията го критикува.
3 % е нищо, но за огромна страна като Китай означава много инакомислещи.
И затова Мао създаде “Движение на цветята”, от 1956-1957 г. Да се отплеснат хората, да се движат нанякъде, а той да скрие своята цел.
Махна всякаква цензура и провокира тънко всички глави, които могат да мислят по собствен път. Сам пусна критики и коментари за себе си по официалните вестници.
Не само 3 % от интелигенцията, даже селяни започнаха да го критикуват.
Председателят търпя цяла година това положение /да биват обсъждани качествата му/. Трябваше доста време, за да бъдат изготвени всички списъци.
Тогава показа на дело дълбочината на своята мисъл: “Не е важно котката дали е черна или пък бяла, важно е да излови всичките мишки.”
Пусна напред Дън Сяо Пин да свърши цялата черна работа, а той самият наблюдаваше отстрани и от висотата на своето положение как тази работа ще се свърши.
На първо време Дън Сяо Пин арестува 300 хил. души, а след това още 700 хил. “врагове на народа” от държавния апарат – дребни чиновници.
х х х
Председателят препоръча нови кадри да бъдат взети от редовете на слабо грамотни селяни и работници.
Елитни учени бяха изпратени да помагат на село и погребани за науката.
А 500 млн. души взеха в ръка книжка с мъдрите мисли на Председателя и започнаха неуморно да ги четат и денонощно да ги повтарят. Докато в главите им останат единствено неговите цитати.
При една своя реч пред китайски партийни ръководители Мао Дзе Дун издума забележителни думи:
“Какво толкова интересно намират историците в император Ши Хуангджи от династията Куин? Че погребал живи 460 учени за назидание на останалите.
Ние погребахме 46 хил. учени да се блъскат с полска работа до смъртта си.
Ние сме Императора!
Свършихме 100 пъти по-добра работа от император Ши Хуангджи…”
х х х
…Така Председателят Мао подготвяше своя народ за годините на “Големия скок напред”, в който умряха от глад 40 млн. китайци.
Но за това – някой друг път…

Александър Кондоферски
Мюнхен