Аце Тодоров: „С МЗТ /Скопие/ пишем история, мисля за „Рилски”

Екснаставникът на БК „Рилски спортист” Аце Тодоров:
С МЗТ /Скопие/ пишем история, жалко за „Рилски”

Преди няколко дни бившият треньор на БК „Рилски спортист” Александър Тодоров стана шампион на Македония. Той спечели титлата с МЗТ /Скопие/. Отборът му надигра във финалната серия „Фени Индустри” /Кавадарци/, където основен играч пък е бившият кадър на самоковския клуб Иван Лилов. Това е първа шампионска купа на Тодоров с МЗТ.

– За първи път МЗТ е шампион на Македония…
– За мен лично това е най-големият успех в кариерата ми! Все пак станах първият треньор в историята на МЗТ, който печели титлата. Клубната история е много богата, но за съжаление до преди два дни липсваше само едно нещо – шампионската титла. С успеха направихме щастливи много хора, посрещнаха ни като в приказките. Сутринта пък, когато се събудихме, на стена пред залата пишеше „Добро утро, шампиони”.
– С какво бяхте по-добри от останалите отбори, как успяхте да спечелите титлата?
– Направихме добра селекция с истински професионалисти с фантастични характери. Добавихме чужденци, които веднага разбраха своята роля – да играят за отбора, а не като много чужденци в баскетбола – само за собствената си статистика. Имахме страхотен отборен дух, голямо приятелство и още по-голямо уважение един към друг. Имам отлични шефове, които бяха зад гърба ми дори когато не всичко вървеше по план. А най-важното от всичко бе, че имахме най-добрите фенове в Македония, играейки всеки един от нашите 18 домакински двубоя пред пълна зала. На гостуванията пък ни придружаваха често по 500 и повече фенове.
– От следващия сезон ще участвате в Адриатическата лига…
– Участието в Адриатическата лига е голяма крачка напред за целия македонски баскетбол, тъй като това е първият в историята тим от страната, който ще играе срещу най-добрите състави от бивша Югославия. Проектът се роди преди три години, когато МЗТ беше фалирал, без ръководство, без треньори и без играчи. Имаше обаче фенове, които организираха протести. Това бе забелязано от кмета на община Аеродром, към която принадлежи МЗТ. Той пое нещата в свои ръце и първият сезон тимът остана в лигата. Миналият стигна до полуфинал в първенството и финал за купата, а този вече празнува дубъл!
– Ще бъде ли направена по-силна селекция за следващия сезон?
– На 100 % ще се прави по-сериозна селекция, но за това е все още рано. Сега първо ще празнуваме. Първият сезон в лигата предполагам, че ще е много труден, но аз казах и след последната среща с „Фени”, че целта пред МЗТ е след две години да играе във финалната четворка в Адриатическата лига.
– Във вашия щаб е и Божидар Гьорев, който беше с вас и в „Рилски спортист”…
– Божидар направи огромна крачка в развитието си след идването в Самоков преди три години. Той е още много млад, но вече има опит, с какъвто малко треньори на неговите години могат да се похвалят. Този сезон беше скаут в моя отбор, справи се впечатляващо. Аз дори вече спрях да го проверявам, както например се случваше в Самоков. Не мога да изкажа с думи колко голяма помощ получих от него и колко наистина съм му благодарен. Смятам, че още сега той може да бъде отличен наставник, но за съжаление в България младите треньори не получават шанс, нито им се гласува доверие за разлика от Македония например, където аз с моите 38 години бях най-възрастният в суперлигата…
– Ваш състезател – Иван Лилов, бе в основния ви съперник „Фени Индустри”…
– Иван направи отличен сезон, след като неговият треньор Емил Райкович му бе дал пълна свобода в нападение подобно на доверието, което аз му гласувах в Самоков миналия сезон. На мен ми беше много тежко да играя срещу него – и тактически, и психически, особено в първите мачове, защото той изкара две години с мен в „Рилски спортист” и в моето подсъзнание още го смятах за свой играч. Той израства от сезон на сезон и става все по-добър играч, затова ме учуди неговата минимална роля в националния отбор миналото лято. Пожелавам му да стане основен играч в националния тим и да играе възможно най-малко срещу моите отбори.
– Следите ли какво става в бившия ви отбор „Рилски спортист”?
– Следя и мога да кажа, че съм доста разочарован. Все още смятам „Рилецо” за мой отбор, след като изкарах там почти три години, в които оставих много пот, нерви и старание, за да го издигна в тим от дъното до отбор, който печели купи и финали. Затова всеки неуспех на отбора го приемам много тежко. След като във всеки от последните сезони тимът се класираше минимум на полуфинали в почти всяко състезание, в което участваше, не можех да предполагам, че този сезон ще остане без нито едно такова участие.
– Кой отбор в България според вас има най-големи шансове да стане шампион?
– Безспорно финалът ще е между „Лукойл Академик” и „Левски”. Както винаги, „Лукойл” е фаворит. Но се надявам този път интригата да е по-голяма, отколкото в предишните сезони, тъй като „сините” станаха още по-силни с привличането на Чавдар Костов. „Лукойл” ще има по-лек път до финала и състезателите му ще са по-отпочинали, защото „Ямбол” е корав противник за „Левски”, а умората много често играе ключова роля в едни финални серии, особено по системата, по която се играе в България. Пожелавам да се получи един добър финал, с качествен баскетбол, с пълни зали и по-добрият да стане шампион!