Реквием за Красимира Кацарска

Всички ще умираме,
на кой когато е „писано”…
Но защо, по дяволите,
не друг /аз, например!/
не умря, а Господ теб
те приюти във своите вселения?!?

Теб, великия гений,
теб, изключителната
рожба на България,
която се ражда /и се е родила!/
един път на 200 години!?!

И ни остави сиротни,
и ни остави безутешни,
и ни остави без своето
дар слово, добра душа, красота!

Не си справедлив, Господи!
/Ако те има, ако те има!/
Хиляди пъти сме те молили:
Не вземай цветята на нациите!
Пощади ги, нещастнико!

До хиляда години нека живеят!
А ти взе най-добрата БЪЛГАРКА на Земята!

Любомир Борисов