Памет за генерал Тановски ще има и в музея в Самоков

През месец април фондовете на Исторически музей Самоков се обогатиха с още едно дарение – вещи на генерал Георги Тановски. Но кой е той?
Роден е през 1883 г. в село Макоцево, Софийско. Завършва Военното училище в София  през 1908 г., но е силно свързан с нашия град. По време на войните за национално обединение е в редиците на 22-ри пехотен Тракийски полк. С тях е свързан и един от дарените предмети – бинокъл, който му е спасил живота. Когато е тежко ранен, някой се опитва да отнеме бинокъла от ръцете му, а Тановски конвулсивно стиска бинокъла, показвайки че само е ранен, а не загинал. Поручик Тановски се лекува за кратко в болницата в Любимец и неоздравял напълно отива да се сражава в Междусъюзническата война.
Генерал Тановски има заслуга в изграждането на българската армия и участва в сраженията при Калиманци, Дойран и др. – имена, превърнали се в светини, където мнозина българи са оставили костите си. Той винаги е бил на първа линия, като командата е била: „След мен войници!“. Преминава през всички военни звания поради заслуги и заради проявена доблест, а не както други – поради партийно-класови или други „заслуги“.

След това, като полковник, е начело на 22-ра пехотна Тракийска дружина (съкратена заради военните ограничения наложени от Ньойския договор), където се проявява като честен и доблестен командир, високоморален и честен човек. Тук се запознава и с капитан Константин Чичев (впоследствие полковник) – негов подчинен. Впоследствие двамата стават близки като кумове, а Чичев дори кръщава едно от децата на Тановски. Пример за това какъв човек е бил Георги Тановски е реч, произнесена на 26 март 1936 г. по повод 23 години от превземането на Одринската крепост през Балканската война от 1912/1913 г.:
„Наш дълг спрямо младото поколение и спрямо идущите поколения е да посочим големите дела на големите хора. Чрез техния висок пример да ги възпитаваме в дух на родолюбие и привързаност към Отечеството. Да му дадем примери за подражание, да му създадем достойни кумири, за да събудим в него желанието за честна и беззаветна служба на Родината. Наш свят дълг е да му сочим хубавите и блестящи примери от миналото, големите дела на по-възрастните, ако искаме да създадем от него бъдещи държавни мъже и велики пълководци. Обединени вътрешно около идеалите на Отечеството ни, да разпръснем мълвите, които тровят душите ни, и станем един здрав и единен народ – народ, който го очаква само величие!
Това трябва да бъде новата победа. И тя, като бойните подвизи, ще учуди света с единомислието и стегнатостта ни, а името ни ще се носи с прослава, както бе във войните от близкото минало.“
Генерал Тановски не остава безучастен и активно се включва в обществения живот в България. Активен деятел е на организацията Военен съюз, създадена през 1919 г. От този период са запазени офицерска куртка и шинел, които също бяха предоставени на музея. Всичките достойни дела на генерала не са попречили на убийците му да го ликвидират без съд и присъда в ужасните дни непосредствено след 09.09.1944 г. Остава загадка с какво е пречел на новите управляващи един генерал о.з., собственик на книжарница и герой от войните за национално обединение.
Като допълнение към дарението са петнадесет броя исторически фотографии – много от тях правени в Самоков, както и автобиографичните бележки на генерала. Униформата и бинокъла ще са част от бъдеща експозиция, посветена на близкото ни минало и войните за национално обединение. Тя ще бъде в един от музейните кабинети на втория етаж. Изключително сме благодарни на наследниците на генерала – Радка и Винсент Тановски, както и  на Борислав Дичев – историк, автор на книгата „Генерал Георги Тановски – Воин, патриот, гражданин“. Дарението е в памет на сина на генерала – Владимир Тановски, който наскоро си отиде от този свят.

Силвио Томов,
уредник „Нова история” в Исторически музей – Самоков