Благодатна сватба за Радка и Георги Петкови – 70 години щастлив семеен живот!

Истински голям юбилей предстои за семейство Петкови от самоковското село Поповяне. Радка и Георги ще честват на 23 август 70 години от оня паметен ден през далечната 1952-а, когато двамата млади се врекли във взаимна вярност. За да бъдат и сега – след цели седем десетилетия, отново верни един на друг, щастливи двамата и със своите деца, внуци и правнуци.
Георги Станков Петков е роден в Поповяне през 1930 г. Началното си образование получава в родното село, а гимназия завършва в Самоков. Една година работи в Поповяне като нередовен учител, а после постъпва във военно училище и излиза оттам като лейтенант. Бил е секретар на младежката организация във военно поделение, където полага много усилия за патриотичното възпитание на войниците.
По-късно завършва Военната академия с чин майор, а след това придобива и висше икономическо образование със специалност „Икономика на промишлеността“. Дълги години, вече като полковник, е бил началник на „Интендантско обслужване“ – София. След това работи в Централното интендантско обслужване по специалността си. Там се и пенсионира преди 36 години.
По време на цялата си служба – също 36-годишна – е работил с голяма инициативност, упоритост и отговорност, с ясното съзнание да бъде полезен на родината си.
След пенсионирането си, като човек несвикнал да бездейства, той отдава всецяло силите си за добруването на своето семейство. Овладява дърводелския занаят като своеобразно наследство от баща си, ремонтира и обновява родната си къща, създава хубави условия за живот на село.
Не изоставя и интелектуалната си дейност. Написва цели пет книги, които издава в София и Самоков: „Душата ми страда“ /2000 г./, „Капчица роса“ /2004 г./, „Село Поповяне в историята българска“ /2008 г./, „Обичам ви, хора“ /2011 г./, „Живот суров – моя тревога, моя любов“ /2013 г./.
Съпругата Радка пък е завършила учителски институт със специалност история и руски език, а после и СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност руски език. Работила е като учителка осем години в няколко училища в различни градове, в зависимост от местоработата на съпруга си офицер. По-късно е назначена за заместник-директор на техникум, а след това, в продължение на 18 години, е директор на спортното училище в София, което подготвя второто поколение „златни момичета“ на България.
И сега Радка е постоянно на крак. Занимава се с градината, където и домати има, и моркови, и какво ли не… С удоволствие чете и класическа литература.
Двете деца на семейството – синът Владимир и дъщерята Татяна, също вече са пенсионери.
Радка и Георги сега се радват още на две внучки и на две правнучета. Двамата сами споделят, че винаги са били сплотено и задружно семейство. С разбирателство и любов са отгледали децата си, а сега с вълнение и много обич посрещат в своя дом вече многолюдната фамилия – син и дъщеря, техните деца, а и правнуците. Радват се на всички и все ги очакват.
Бай Георги и леля Радка са прекрасни хора. И на тези години не се предават, а постоянно си намират занимания. Винаги са усмихнати, енергични, добронамерени. Пример са не само за своите близки, но и за хората от Поповяне, където обикновено прекарват по-голямата част от годината /само през зимата се завръщат за 4-5 месеца в столицата/.
В навечерието на големия юбилей Радка сподели: „Благодарни сме на съдбата, че ни отреди да поживеем дълги години – Георги кара 93-а, аз скоро ще навърша 88. Щастливи сме, че ще празнуваме и своята благодатна сватба. Дай Боже всекиму такова щастие!…“

Надка Вардарова