Десетки самоковци честваха Съединението на Побит камик

Около 50 мъже и жени от Самоков и района почетоха във вторник, на 6 септември, на Побит камик край Боровец 137-годишнината от Съединението на България.
Мястото е емблематично – тук, недалеч от Бяла поляна и Сефер чешма, през 1372 г. е станала решителната битка на защитниците на Самоков от османските орди, през 1882 г. в този район е изместена границата с Източна Румелия в полза на Княжество България и отново на това място през 1948 г. е станала първата сбирка на бивши фронтоваци – участници във Втората световна война. От тогава всяка година в първата неделя на август много самоковци се събират тук и празнуват заедно. Това са прочутите мъжки срещи, в които често участват и гости от София и другаде, както и чужденци. Някогашните фронтоваци вече не са между нас, но за тях и за останалите събития тук напомня чудесен паметник, издигнат преди няколко години.
За първи път през тази година пък по инициатива на някои от традиционните участници в мъжките срещи на Побит камик се състоя и тържество, посветено на Съединението, в което участваха и жени.
Голяма част от присъстващите се фотографираха пред паметника. Всички похапнаха изключително вкусен самоковски гювеч, приготвен на място. Имаше, разбира се, и чужка-пръжка. Вдигнаха се наздравици. На поляната сред прекрасната букова гора, край кладенеца и под националния трибагреник, прозвучаха много патриотични и мелодични стари градски самоковски песни. Емоции и патриотични чувства завладяха всички.
Главни организатори на трогателното празненство бяха Тошко Въжаров, Петър Радев, Ангел Велев, Пепи Рогачев и др. Най-възрастният участник бе 89-годишният Петър Банчев, а най-младият – 8-годишният Иван. Сред самоковците бяха и гости от столицата и Благоевград.
Силните пожелания на мнозина бяха и това родолюбиво тържество на 6 септември на Побит камик да се превърне в традиция. Някогашните истински мъже – бранители на българщината и християнството, вече не са между нас, но тук са техните наследници и млади съграждани, които пък несъмнено ще предадат щафетата на своите деца и внуци. За да пребъдат, въпреки всичко, Самоков и България.