Какво е светът без децата!?

Какво е светът без най-хубавата музика – детският смях!?
Какво е светът без най-красивата картина – усмихнатото дете!?
Какво е светът без най-сладкото нещо – детската целувка!?
Не би струвал нищо светът, ако не са те, децата – нежни, чисти, любвеобилни, човечни. Вапцаров беше писал: „За него, живота, направил бих всичко”. Ние бихме казали: „За тях, цветята на Земята, бихме направили и невъзможното”.
Когато в къща се роди дете, тя цялата светва от щастие, а хората в нея са на седмото небе. Какво удоволствие е да гледаш как детето спи, как гука като гълъбите под стрехите, как поникват първите му зъбки като гъбки, как изправя малката си снага, за да направи несигурните си стъпки. Думичките мама и тате, протегнатите с обич ръчички, светналите чисти детски очи, са нашата гордост и радост.
Годините се гонят една друга, за да мине детето през ученическата скамейка, през уроци, учебници и тетрадки, за да стигне до онова викане до прегракване: “1, 2, 3…, 12!…”
И колкото и големи да стават за родителите порасналите им дъщери и синове, за тях те си остават деца. Гордеем се с успешните им стъпки в учението, компютрите, културата, туризма… Радваме се, когато в планините се поздравяваме с малчугани и младежи, загърбили кафенета и дискотеки, за да се насладят на природните красоти. Сълзи от щастие напират в очите ни, когато по сцените деца пеят, свирят и танцуват, рецитират или влизат в ролята на театрални герои. Техните картини радват очите ни със своята пъстрота и с дълбочината на душевните вълнения. Не по-малко е удоволствието да ги гледаме по стадионите и спортните зали, където укрепват психически и физически.
Това са нашите деца, нашето бъдеще, за тях са нашите слова в Деня на детето.
Силни думи искаме да им кажем, за да усетят колко много ги обичаме и искаме да израстат достойни, честни, почтени и най-вече добри хора.

Димитрина Божилова