На автостоп с Делян Василев в Сърбия

Отклик

Появилата се преди дни книга “На автостоп в Сърбия” от Делян Василев съвпада точно с времето, когато той завършва висшето си образование. Малцина са авторите, които още като студенти се “осмеляват” да напишат книга, а и да я издадат.
При Делян Василев това “осмеляване” е абсолютно оправдано. Той не е измислил книгата си – той я е преживял.
Признавам си, че бях приятно изненадан от появата на “На автостоп в Сърбия” и още по-приятно, след като я прочетох. А тя се чете “на един дъх”, защото, четейки този пътепис, читателят също “пътува” с автора.
Познавам Делян още от ученическите му години, както и склонността му да пише журналистически материали, предимно на спортна тематика, но не знаех, че той има такъв хъс към пътешествия! Младостта наистина е склонна към рискови действия, но мечтата да пътуваш и опознаваш непознатото в повечето случаи е свързана с комфорта и сигурността. А точно тези две неща липсват, когато си решил да тръгнеш на автостоп, и то през зимата, зареден с ентусиазъм и оптимизъм. Но Делян е разбрал, че тези две неща са само подтик. Нужно е друго. И той го е открил: доброта, късмет, усмивки и вярата, че хората, които носят тези добродетели, не са изчезнали.
Поставяйки себе си на изпитание от пътуването на автостоп, Делян Василев си е поставил една голяма задача – при кратките си съприкосновения с непознати и случайни, които ще ги стопира и те ще благоволят да спрат и да вземат за час-два със себе си също непознат и случаен – да надникне в тяхната “книга – живот” и да я съпостави със своята. А неговата книга той започва да я пише сега. От нея са “написани” само двайсетина страници /години/. Дай Боже да се “напишат” сто страници!
Едно от главните достойнства на книгата е умението на автора увлекателно да разказва. И понеже това не е повест, роман или разказ, където са необходими художествени похвати, Делян е стигнал до най-верния изказ, който се постига с намирането на точната дума и пълна откровеност при разказа. Ето един пример, взет случайно: “Стигам до стадиона, но той се оказва заключен. Язък! От обрисуваната южна част на стената около стадиона разбирам, че феновете на “Раднички” са известни с прозвището… мераклийе. Не знам какво означава това на сръбски, но успява да ме развесели.”
Делян Василев не търси думите, за да разказва видяното и преживяното; думите идват сами. И това се дължи – ще се повторя – на оная откровеност и самопризнание, при които не скрива нищо за себе си, дори когато се е “минал” и не е опитал непознатите и непопулярни кулинарни изделия, въпреки изгладнелия стомах.
С “На автостоп в Сърбия” Делян Василев поставя едно чудесно начало в творческия си път. Той сам си е вдигнал високо летвата, която е успял да прескочи. И затова всеки, който е прочел вече книгата или ще я прочете, ще очаква разкази за нови пътувания. Дали те ще са до джунглата в Южна Америка или до Аконкагуа – нека само му ги пожелаем. Дори и джунглата да се окаже близо до Бугарско, а Аканкагуа – близо до Рила.

Иван Ненов