Хем модерен, хем скромен – възможно е…

Отклик

Хареса ми публикацията “Върви, народе…, накъде?” на Надка Вардарова в рубриката “Предизвикано” /бр. 41 на в. “Приятел” от 29 май т. г./.
По същото време, когато авторката е наблюдавала сръбските абитуриенти в гр. Зайчар и техните връстници в София, аз заедно с близки бяхме в родопския град Ардино. Нямате си представа колко приятно бе изпращането на абитуриентите там. И момичетата, и момчетата бяха облечени модерно, но прилично. Движеха се пеша, сами или на групи, а хората, наредени в шпалир по главната улица, им се усмихваха и ръкопляскаха. Абитуриентите си направиха снимки, разговаряха весело, шегуваха се, а после влязоха в заведение да празнуват.
Нямаше и помен от помпозни автомобили, изскочили до кръста от прозорците им младежи, от странни тоалети, от надути клаксони и крясъци – това, което постоянно наблюдавахме в дните около 24 май в Самоков, в столицата и на други места.
Прекрасен момент е завършването на средно образование, но емоциите и радостта си човек може да изрази по различен начин, нали? Без непременно да се надвиква и да се чуди как да привлече вниманието на околните…
Разговаряхме с жители на Ардино. Те споделиха, че още от деца техните дъщери и синове им помагат – на полето, в магазина, в къщи… Затова сигурно и възпитанието, държанието им е друго.
И още нещо. И в Ардино, и в другите градове, които посетихме – Кърджали и Смолян, както и в курортния център Баните, ни направи впечатление невероятната чистота. Няма една книжчица да видиш на улицата. Навсякъде сложени красиви жълти кошчета за отпадъци. Да ти е приятно да живееш в такава среда…

Р. Димитрова