
Книга с научни изследвания, доказваща чрез езика самоковския произход на Паисий Хилендарски, бе представена на 13 юли в Историческия музей. Дългогодишният труд на нашата съгражданка предизвика оправдан интерес.
„Езикът на „История славянобългарска“ е с подзаглавие „Новобългарската му основа и самоковският роден говор на преп. Паисий Хилендарски“. В новата книга са поместени десетки статии на уважаваната авторка.
Кметът Владимир Георгиев изрази признание на доц. Деянова за ценния й труд и й връчи плакет и цветя. Община Самоков, местни културни деятели, както и гл. секретар на асоциация „Онгъл“ д-р Росен Малчев имат важен принос за издаването на „Езикът…“.
Предисторията на самата книга е свързана пък с два юбилея, чествани през миналата година – 300-годишнината от рождението на родоначалника на Българското възраждане и 260 г. от написването на неговата „История славянобългарска“.
„Паисий Хилендарски е използвал живия език от нашия Самоковски край“, изтъкна при представянето на книгата директорът на музея д-р Веселин Хаджиангелов.

„Съвсем наскоро Мария Деянова навърши 90 години и смятам, че тази книга е венец на нейния многогодишен научен труд“, заяви пък секретарят на асоциация „Онгъл“ и наш съгражданин доц. д-р Константин Рангочев.
Самата доц. Деянова допълни, че авторът на втория препис на „История славянобългарска“ самоковецът Алекси Велкович Попович е направил големи редакторски изменения и съкращения при преписването на епохалния труд на Паисий.
Предговорът на книгата е на проф. Маргарет Димитрова, а съставител и редактор е Людмила Цветкова. Важен дял за подготовката на труда има и Мирослава Мирчева. Значителна част от поместените в сборника статии са излизали за първи път през последните години и десетилетия в самоковския вестник „Приятел“.
Мария Деянова е родена през 1933 г. в Самоков. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“, като защитава дипломна работа на езиковедска тема. Работила е като научен сътрудник в Института за български език при БАН. Автор и съавтор е на много монографии, статии и студии. Специализирала е в Любляна, Нови Сад и Прага. Носител е на наградата „Златен век“ на Министерството на културата.


+ There are no comments
Add yours