На 3 декември се навършват два века от раждането в Самоков на Зафир Христов, останал в историята като Станислав Доспевски – един от най-забележителните наши съграждани, художник с университетско образование и родолюбец както на думи, така и на дело.
Внук на основателя на Самоковската живописна школа Христо Димитров, син на майстора Димитър Зограф и племенник на невероятния Захарий Зограф, Зафир сменя името си на Станислав и взема фамилията си от родното място на своя дядо – Доспей.
Със своята дарба и трудолюбие младият художник се утвърждава като голям майстор на икони и стенописи. После следва в Москва и Петербург, където завършва със сребърен медал висшето си образование.
След това се завръща в родината и се установява в Пазарджик. Тук се посвещава не само на иконописта, но и на светското изкуство, където извършва истинско пионерско дело. Родоначалник е в страната ни на светския реалистичен портрет. Урежда първата у нас самостоятелна художествена изложба.
Едновременно с това развива активна културна дейност. Той е сред основателите на пазарджишкото читалище „Виделина“. Мечтае и за откриването на учебно заведение у нас по изобразително изкуство.
Особено впечатлява неговата обществена дейност. Той поддържа връзка с Васил Левски, Ангел Кънчев и други големи революционери. След разгрома на Априлското въстание през 1876 г. Доспевски пише дописки до чуждестранната преса, в които изтъква зверствата при потушаването на бунта, организира и събирането на помощи за пострадалите.
Заради тази своя родолюбива дейност и след започналата Руско-турска война Доспевски е арестуван и умира в затвора в Цариград на 6 януари 1878 г., само два месеца преди така жадуваното освобождение. Погребан е в българската църква „Св. Стефан“.
В наше време къщата на Станислав Доспевски в Пазарджик е превърната в музей и е един от стоте национални туристически обекти. Художествената галерия в областния град носи името на видния самоковец, а пък в родния му град училище също бе наречено „Станислав Доспевски“.
