От грешния ни свят на 21 януари 2024 г. си отиде на 86 години Димитър Георгиев Йончев.
Той беше един от най-заслужилите и почитани в съвремието ни самоковци. Не случайно преди няколко години бе единодушно избран за почетен гражданин на Самоковска община.
Беше строител в истинския смисъл на тази дума – и като професионалист в този труден занаят, и като ръководител. Бе упорит, постоянен, всеотдаен. Години наред бе заместник-директор на Стройрайона и на практика организираше и ръководеше успешно работата на стотици свои колеги. Ръководи изграждането и на важни обекти в Русия и Украйна. Там работата му също бе високо оценена.
Пословичен беше със своята инициативност и енергичност. Бе сред основателите, първи и дългогодишен председател на Руския клуб в града ни. В началото на новия век пък бе в основата на създаването на Клуб на строителите-ветерани в Самоков. Под негово ръководство и с най-активното му участие клубът стана една от най-дейните подобни организации в цялата страна и получи заслужено признание. От членовете и на двата клуба той бе избран по-късно за техен почетен председател.
Димитър Йончев беше голям приятел и почитател на „Приятел“ и на кръга от хора, които вестникът оформи като свой своеобразен приятелски кръг. Йончев бе не само знатен строител и обществен деятел, но и публицист от класа, от когото и пишещите имаха какво да „купят“.
Наследник и представител на известна самоковска фамилия, той бе на почит и в своето семейство, уважаван и обичан от деца, внуци, роднини.
Освен всичко друго Митко Йончев бе преди всичко човек. Умееше да поема отговорност. Работеше без умора. В кръвта му беше да разпределя правилно задачите. Съчетаваше дюлгерска твърдост, откровеност и самочувствие с впечатляващ такт и уважение към хората, с което по естествен път се издигаше в техните очи.
Тежка болест накрая не прекърши характера му. Буквално до последните си дни мислеше какво може да се направи за любимия му Самоков, за развитието на града и района, за по-добрия живот на местните жители.
Беше приятел не на думи, а на дело. Сигурен човек. Дялан камък. Един от тези, които не ни оставяха да потъваме в сивото всекидневие, в еднообразие и нерадостни мисли. Напротив, мотивираше ни за благородни каузи, за съзидателни дела. В днешното особено безвремие това повдигаше духа, вдъхваше кураж на приятели, познати, съграждани, на хора от други региони, докоснали се по накакъв начин до тази неспокойна, творчески настроена личност.
Прощавай, Митко! Ще те помним с твоя делови размах, с твоята сърдечност, темперамент и с твоето неугасимо желание да твориш винаги нещо ново и добро.
Дълбок поклон!
„Приятел“
Поклонението ще се състои на 23 януари, вторник, от 12 ч. в Дома на покойника на Ридо.
