Славчо Ангелов – искрен поет и високохуманна личност

Вие, които присъствате на това вече вековно възпоменание от рождението на един истински самоковски патриот, не може да не надникнете в историята на нашия прелестен град. Сред много имена на местни будители от преди и след освобождението на България от турско владичество /духовници, просветители, книгоиздатели, художници/ се нарежда и талантливият детски писател и журналист Славчо Ангелов. Ако се погледне от всички страни, той е твърде родолюбива и високохуманна личност. Една от най-чистите му емоции е, че обича искрено децата, а те му отвръщат с любов.
В писанията си баща ми е преди всичко поет. Лириката е в душата му и тя е неговият език на любовта и омразата, на страха и надеждата. Човек никъде не може да намери поезия, ако не я носи в себе си. Тя е гласът на сърцето. Тя е неподправеното, абсолютно реалното. Една изява колкото е по-поетична, толкова е по-правдива. Това е веруюто на Славчо Ангелов. За него изворът на лиричност е красотата…
Така го помнят днешните стари самоковци – естествено, някога те са били достатъчно млади. И тук е мястото да благодаря на неговия достоен съратник и колега в журналистиката Борис Узунов, който и до ден днешен не веднъж го споменава в творческите си публикации. Особено съм признателен на Петър Фингарски, на Георги Михайлов и, разбира се, на инициативите на Албена Ихтиманска, която организира това почетно честване.
Смъртта твърде рано покоси баща ми – на някакви си петдесетина години. Но той се беше отдал на най-плодотворното от всички изкуства – това е изкуството да се живее добре в помощ на хората. В крайна сметка важна е не дължината, а стойността на съществуването…

Чавдар Ангелов
син на писателя Славчо Ангелов
/Поздравително писмо до участниците във възпоменателната вечер по случай 100-годишнината от рождението на Славчо Ангелов, състояла се на 13 юни в Самоков/