Вечер за Шаляпин

140 години са изминали от мига, когато на този свят се ражда гений, когото ще посрещат като Бог навсякъде по света. В семейството на дребен чиновник в един с фатална дата февруарски ден на 1873 г. в руския град Казан първа глътка въздух поема Фьодор Шаляпин.
Още в детството си той пее в църковен хор, по-късно става хорист в оперна група в Уфа и солист. Освен че изпълнява превъзходно ариите на Борис Годунов, Дон Жуан, Дон Кихот, Мефистотел, Мелник и др., Шаляпин се прочува и с таланта си на художник, имал дори литературни наклонности. Бил висок красив мъж, с ярко изразени черти на лицето и с пронизващ глас. Два пъти женен, имал девет деца. Внучката на великия оперен певец Лидия Либерати сега е на 84 години и живее в Италия.
На специална вечер в края на февруари в общинската библиотека „Паисий Хилендарски” членовете на Руския клуб и на местния клуб „Малахит” към Руския съюз на съотечествениците се поклониха пред паметта на този всепризнат творец, за когото разправят, че когато пеел, кристалните полюлеи в залите се люшвали от силния му глас.
Гост на пълната зала бе басът Владимир Маринов, уважил поканата на председателката на „Малахит” Марина Шуманова и на Руския културно-информационен център в София. Роден във Варна, завършил средно образование в София със специалност фагот, след случайна среща с Николай Гюзелев той става прекрасен изпълнител на арии от руски и западни композитори. Първата му роля е на Дон Жуан по Моцарт. На мощния му глас се радват в САЩ, Германия, Люксембург, Италия…
Повече от час присъстващите бяха в щастлив плен на арии, сонети и балади, изпълнявани от Маринов.
На екрана пък бяха прожектирани кадри от живота и творчеството на невероятния Шаляпин. За него говори и самата Марина Шуманова. Мирослава Мирчева ни изненада с това, че Шаляпин е бил влюбен в нашата оперна певица Илка Попова, която била първата българка, пяла в Миланската скала. С Шаляпин се запознават в Париж. Тогава Попова била на 33, а Шаляпин – на 64 години. Той й подарява пръстен, носен от Петър І. Този уникат сега се пази в БНБ.
За Шаляпин се говорело, че когато го боляло глава, слагал пръстена на челото и главоболието минавало. Когато пиел водка, пускал пръстена в чашата, за да не се напие…
Госпожа Чистовска сподели, че нейният дядо белогвардеец бил голям почитател на Шаляпин и зорко пазел негов автограф. Спаска Александрова допълни, че Шаляпин е потомък на волжки българи. Идвал е у нас през 1934 г. по покана на операта, да играе в „Борис Годунов”. Пял е с Цветана Табакова в Лондон, в операта „Набуко”.
Получи се една незабравима вечер, една вълшебна приказка. Присъстващите летяха на крилете на песента – от „Бохеми” към „Севилския бръснар”, от „Дон Жуан” към „Княз Игор”, от „Вълшебната флейта” към „Евгени Онегин”, от „Дон Карлос” към „Сомнамбула”…
Чудесен музикален съпровод осигури Ян Лесмевски от София, сам също певец.
Цветя, подаръци и сърдечни пожелания трогнаха Владимир Маринов и той усмихнат обеща отново да гостува в Самоков.

Димитрина БОЖИЛОВА