История, Култура, Новини, Статии, коментари

По следите на едно присвояване

На вниманието на изследователите на творчеството на писателя Асен Христофоров

На 30 август 1960 г. в тираж от 8000 броя излиза на бял свят книгата на Асен Христофоров „Ангария” /издателство „Български писател”, редактор Илия Волен, ДПК „Димитър Благоев” – София/.
Върху челната страница авторът подчертава „романизирана летопис”.
Българският читател посреща поредната творба на Асен Христофоров с голям интерес.
Книгата притежава високите качества на този модерен на времето жанр, притежава оригинална интрига, написана е интелигентно от бивш елитен професор от Софийския държавен университет, бивш даровит преводач, владеещ английски и турски. Високата обща култура, ерудицията, тънкият нюх на твореца са неоспорими.
След „Скици из Лондон”, „Боен път”, „В дебрите на Рила”, „Скици из Рила”, „Шокрю Исмаилов” /написана на турски/, „Мацакурци” и „Планинари” идва на бял свят и „Ангария”.
„Ангария” до ден днешен е смятана за голям успех в историческите романи от нашата литература.
Някои обаче неща „зад кулисите” има честта да узнае пръв самоковският верен читател на в. „Приятел”. 50 години след „Ангария” в България се яви жанр, наречен „разследваща журналистика”. Без да имам претенции, позволете ми да се намъкна в нейната „кожа”.
Каква е историята за написване на „Ангария”?
х х х
През лятото на 1959 г. дядо ми Христо, лека му пръст, отслужвал редовната литургия в Митрополитската църква в Самоков. Не зная точно кой месец, седмица, ден – се случва това, но един от гостите-посетители в храма се оказва Асен Христофоров, лека му пръст и на него. След църковната служба дядо и Христофоров се запознават и провеждат продължителен разговор. Писателят споделя, че в момента работа по свои литературни проекти, като един от тях е пряко свързан със Самоковско и Ихтиманско по време на турското робство. Имал амбицията да напише достоверен роман за черното робство на ангарията – непосилен и тежък труд за мъжкото население в полите на Рила през 18-и до средата на 19-и век. Дядо спонтанно му заявил, че с радост е в състояние да помогне на творческите му планове със своите записки от събития, които записал подробно по време на учителстването си в с. Чамджас, Ихтиманско. Същото село бива преименувано по-късно на с. Борика и до ден днешен носи това име.
През 1960 г. липсваше сегашната размножителна техника. Дядо трудолюбиво направил препис на Асен Христофоров от своите записки. Достоверно свидетелство за мрачна епоха, което чул на времето от разказите на Ангел Велков, внук на чорбаджи Петко Михов. Той пък заедно с чорбаджи Станоя Балабан рискуват живота си и живота на фамилиите си, за да се оплачат на султана от непосилната изнемогваща ангария. Записките са само двайсетина ръкописни страници със ситен красив почерк, но те са историческата канава в „романизираната летопис” на Христофоров.
…Любов и коварство, гордост и низост, предателство и благородство, подлост и себеотрицание се вихрят в творческото въображение на писателя. Книгата отразява правдиво епохата, прави читателя съпричастен. Гръбнакът и историческата интрига са взети от преразказите на Ангел Велков – съвестно, чистосърдечно и с патриотичен порив написани на времето от Христо Кондоферски, учител в с. Борика.
След издаването на книгата Асен Христофоров не се вясва повече при отец Христо Кондоферски.
х х х
Десетгодишно момче през 1961 г., и аз стоях нейде по периферията на тези събития. Бях любим внук на дядо. След многократно подканяне и въздействие от страна на баща ми, дядо написа писмо на Асен Христофоров, в което деликатно го укоряваше за липса на предговор в книгата, от който да става видно, че историческият сюжет е по действителен документ. Без първоизточник Ангел Велков и Христо Кондоферски – патриот, писар и разказвач на действителен литературен език, едва ли книгата „Ангария” щеше да види бял свят в този си вид.
Спомням си деликатното неудобство на дядо ми. Той не се стремеше към слава, търсеше достоверност и справедливост.
Месец по-късно дойде отговор от писателя Христофоров по пощата. Един екземпляр от книгата „Ангария”.
Върху челната страница с четливия уверен почерк на човек с чиста съвест… бе написано: ”На иконом Хр. З. Кондоферски с най-добри чувства. А. Г. Христофоров, София, 1961 г.” Точно така, и с точка отгоре върху единицата.
Към подготвяната за печат до края на 2012 г. от издателство „Приятел” книга „Дневник по Балканските войни” с автор свещеноиконом Христо Зафиров Кондоферски ще излезе и „Кървави сцени из живота на самоковските рудари и въглищари по време на турското робство. Истинска случка, станала на 20 април 1855 г. в с. Чамджас. Събрал и съставил Христо Зафиров Кондоферски /учител/ на 23 март 1908 година.
Самоковските читатели ще могат да преценят сами връзката между „Ангария” и тази автентична история, преписана от оригинала от 23 март 1908 г. на 24 януари 1956 г., т. е. пет години преди излизането на „Ангария”. Ксерокопие от документа се намира в редакцията на в. „Приятел” и с любезното съдействие на редакцията е по всяко време на разположение на интересуващите се.
А оригиналът на документа, както и книгата „Ангария”, с посвещението до дядо от писателя Христофоров, по понятни причини се намира у мен. По-късно – у моите наследници, като доказателствен материал пред наследници и изследователи на творчеството на Асен Христофоров…

С уважение към редакцията и читателите на вестника:
Александър Кондоферски

Leave a Reply