Дискусия в Гимназията по туризъм: Необходим е диалог между общностите

Една дискусия на 19 март в Професионалната гимназия по туризъм повдигна малко изненадващо много важни въпроси, по които непременно трябва да се говори и да се работи.
Разискванията бяха на тема „Връзката на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование и патриотичното възпитание и нивото на усвояване на ключовите компетентности в първи и втори гимназиален етап на средното образование“.
Сред участващите преподаватели бяха заместник-кметът Люба Кленова, архиерейският наместник ставрофорен иконом Михаил Колев, представители на други институции и неправителствени организации, на Обществения и Ученическия съвет към учебното заведение.
В залата, пресъздаваща възрожденско училище, директорката Борислава Хаджийска изтъкна, че въпреки своето старание екипът е изправен пред невъзможността да постигне високи резултати не само в сферата на образованието, но и във възпитателния процес. Налице са проблеми, които ограничават и дори спират развитието на учениците от ромски произход – появяват се тенденции за отхвърляне на критичното мислене, за отказ от възприемане на научния подход, липсва мотивация сред мнозина от младите хора.
Отец Михаил говори за духовността и вярата и призова за решаване на проблемите чрез диалог.
Предложено бе следваща подобна среща да бъде на място удобно за ромските пастори, които би трябвало да поемат своята отговорност за формиране на мирогледа на младежите и да променят съществено посланията, отправяни към тях.
Зам.-кметът Кленова се ангажира да организира друга подобна дискусия с по-широка аудитория и по-пряко засегнати лица.
Участниците в сегашните разисквания се обединиха около идеята, че трябва да се проведат срещи-разговори, като се излезе от училищната институция и си кажат думата специалисти и широката общественост.
Ето и част от мненията на учители – участници в дискусията
Михаил Михайлов: „Изключително трудно е включването на учениците в инициативи на Общината и училището, свързани с почистване на обществени пространства, засаждане на дръвчета, зарибяване на реките. Повечето отказват да участват и да придобиват екологична култура и възпитание.“
Елиана Кичева: „Житейският опит доказва, че в основата на успеха на едно общество не стоят парите, добрата икономика… Родителите и учителите са тези, които трябва да възпитават децата в доброта и патриотизъм. Но как да се постигне тази красива цел, когато учениците отказват да слушат урока, да осмислят, да открият научната истина за българщината, за традициите, обичаите и ритуалите в родната страна. Част от учениците отказват да се определят като българи; отказват да участват в националните ритуали, не почитат химна и националното знаме; отказват да отдават почит пред паметник на загинали бойци, защото трябвало да се кланят „единствено на Бог“; отричат много човешки добродетели и постижения на изкуството, определят ги като „дело на сатаната“.
Елена Сердарева: „Много е трудно да се мотивират учениците за работа и стажуване в обекти в Боровец и Самоков. Родителите са зад идеята, че децата им не може да работят „без пари“, а всъщност не искат да разберат, че това е реална практика, на която те научават всички тънкости на съответната професия. В цял свят това е много скъпо, а тук ние го предоставяме безплатно и пак не срещаме разбиране и съдействие. По-голямата част от общността счита, че момичетата не бива да се включват в работен процес след завършване на училище и те си остават вкъщи да бездействат, не се интегрират. Следват брак и деца, за които не са готови.“
Албена Попова: „Учениците мислят чрез категориите „ние“ и „вие“. А ние, учителите, не ги делим, няма значение етническата принадлежност.“
Мариана Бакрачева: „Част от учениците под влияние на родителите си отказват да се включат в процеса на учене чрез работа, не желаят да усвоят основните професионални изисквания на професионално ниво. Единствена мотивация за участие в професионалните занимания е заплащането, ако е добро. Това, че ще научат тънкостите на професията от извора, не ги вълнува. Понякога се аргументират, че родителите не ги пускат „да прислужват“ без пари. В същото време фейсбук се препълва с клипове на живо от дискотеки и купони в невероятни места и неприлично късни часове.“
Оля Георгиева: „Повечето ученици заявяват, че имат права, а отговорностите не познават. Отричат българските традиции и обичаи, отказват да разберат логиката на появата им и днешното им битуване.“
Ваня Мартинова: „При  някои ученици се наблюдават значителен потенциал и способности, които им предоставят възможности за успех във висшето образование. Те обаче изразяват увереността си, че са способни да постигнат професионален успех и без да притежават университетска диплома.“