Една необяснима история

Тази история се случва през есента на 1952 г. Аз бях вече семейна. Съседът Георги Стоименов имаше четири дъщери. Съпругът на третата – Йорданка – Митко, беше от Пазарджишко. Те живееха в Самоков, той беше милиционер.
Станало произшествие в Злокучане и Митко като служебно лице го изпратили в селото. Той взел жена си, като решили същевременно да гостуват на баба Величка и дядо Георги. Йорданка останала при родителите, а Митко заминал за Злокучане. Закъснял, докато разследва случая. После, като наближил Матица – малка река до Драгушиново, близо до гробищата, където имало мост с парапети, видял два коня да ходят по… парапета. Когато мъжът стъпил на моста, конете слезли и му препречили пътя. Той отстъпил, а конете отново се качили на парапета.
Това се повторило няколко пъти. Митко се опитал дори да стреля, но пистолетът му засякъл. Тогава си спомнил, че дядо му – черковен певец, му казвал когато има лоши случки, да се прекръсти. Той се прекръстил и конете изчезнали…
Митко се прибрал на разсъмване, а на другия ден разказал тази случка.