Иван Гранитски представи книга за Гео Милев

Напоена с българщина – така може да се опише вечерта на 2 април, когато в Общинската библиотека „Паисий Хилендарски” писателят Иван Гранитски представи книгата си „Гео Милев и трагиката на националната съдба”.
Главният библиотекар Албена Ихтиманска представи госта и неговото издателство „Захарий Стоянов”, като поясни, че в случая става дума за второ преработено и допълнено издание на книгата за Гео Милев.
„Мнозина припознават Гео Милев само с поемата „Септември”. Да, тя може би е апогеят на неговото творчество, но Гео Милев е изключителна личност. Той е истински стълб на българщината, хората като него тласкат българското общество, култура и литература напред”, изтъкна Гранитски. Авторът разказа интересни моменти от живота на големия поет и българин, който се ражда на 15 януари 1895 г. в Радне махле /днешния град Раднево, Старозагорско/, в семейството на учителя и журналиста Мильо Касабов, от когото се предполага, че е наследил творческия устрем. Участва в Първата световна война, където оцелява по чудо, но загубва дясното си око. В Берлин след войната е сред културния елит на немското общество. В София по-късно издава списанията „Везни” и „Пламък”, което през 1925 г. е забранено. През същата година е зверски убит.
„Той е поет на бунта – пише срещу всичко, което потиска свободата на личността. Това може да се види и в недовършените му поеми „Ден на гнева” и „Ад”. Публицистиката му е силна, огнена, а критиката – социално заострена. Статията му „Българският народ днес”, публикувана в сп. „Везни” през 1921 г., е актуална и сега, почти 100 години по-късно”, възкликна Гранитски.
Гостът бе категоричен, че Милевият превод на „Хамлет” на Шекспир е ненадминат и след цял век. Гео Милев е превеждал прецизно от немски, английски, френски, руски.
Авторът отговори и на въпросите на Йонета Стефанова, Виолета Кинова, Бойко Джакерски, Георги Захов, Младен Катранджиев.
„Интелектуалците са силни и сложни характери, каквито не са нужни на политиците. Трябва да подхождаме с разум и търпение, да не търсим реваншизъм, защото често големите българи си отиват омерзени”, подчерта Гранитски.
„Сега в България има писатели, но ги няма ярките фигури. По телевизиите се дават откровено просташки предавания, а хората приемат за успех единствено финансовото благоденствие. Трудно се намира поле за сериозни разговори и дискусии. Душата на нашето общество линее”, не скри болката си известният писател, критик и общественик. Той сподели, че трябва да има държавна стратегия за българската книга в името на приемствеността и обединението.
На госта бяха подарени библиографията за Захарий Зограф, подготвена от библиотекарката Мирослава Мирчева, и каталог от националната награда за изобразително изкуство „Захарий Зограф”.
Иван Гранитски пък обеща до 24 май издателство „Захарий Стоянов” да дари на самоковската библиотека 300 тома българска литература. Предстои в Самоков да гостуват и други автори от издателството.