Из пътя

…Какво значи политик у нас, в България? Политик е човек, който има силно желание да се докопа до благата на властта на всяка цена и за да достигне тая си цел, експлоатира знамена, идеи, чувства, принципи, идеали… Те са за него стъпала, по които може да се издигне нагоре. За всякой български политик това значение има тия думи…
Не ми възразявай, чакай! Знамената, идеалите ги употребяват политическите коноводи като разковничета, които отварят за тях вратите на почести и богатства, сиреч на властта, а вярват в тях, а увличат се от тях, а жертват се за тях простите и наивните братя – народецът. На, видиш ли тия войници селянчета, които викат из улиците: „Да живее съединението!”. Те искрено викат това и утре ще умрат на границата за него.
Я влез в душата на Благодумова и погледни там какво има сега! Вавилонска кула от сметки, планове, честолюбиви бълнувания как да устрои своето лично положение въз вълните на народния ентусиазъм!… Но ще кажеш, Благодумов е изключение? Земи кой щеш политик от ония, които тая заран направиха преврата! Ну, изволте: земи „нашего брата” например: ако аз се различавам в нещо от Благодумова и съм по-добър от него, то е, че сега действително и искрено съм патриот и съм оттикнал на втори план личните сметки и интереси. Но ний си приличаме като две капки вода по това, че тия лични сметки и интереси ме тласнаха да съединявам българите, което много ми бе притрябвало и за което, да положим, не беше дотам претупал тъпанът…
Истинската девиза на всичките партии у нас е била, е и ще бъде тая: „Стани ти, да седна аз!” Вие лани пролет ни изринахте с това знаме на съеднението, сега ние ви изринахме и хубаво, съгласи се… А народът? Той и сега, както тогава, вярва в това свещено знаме, вълнува се, дига се без да чувства, че разчетливи ръце държат поворките, които движат чувствата му, без даже да се интересува да знае кой какви блага ще извлече от неговата преданост и ентусиазъм… Вечна история, братко… на експлоатацията с народната душа.
Това е задачата на политиката. Политиката е мръсно нещо, тя обезчестява характера на човека, тя е поприще отворено и широко за състезанията на алчните страсти, на които по-хитрият шарлатанин надвива по-глупавия шарлатанин…
Ти знаеш моята стара формула? „Народът и Джобът”! Циник съм, нали? Стисни ми ръката, Найдене, и ме уважавай за моята откровеност. Попитай Благодумова, земи хиляди Благодумовци, тури ги на най-страшни мъки на инквизицията и ни един няма да ти изповяда тая истина, а ще дума: „Мра за народа!” А той никога няма да мре за народа, а народът мре… за своите идеали, под заслона на които благодумстващият господин Благодумов благоразумно е поставил своите интересчета…
Виктор Юго ли беше или друг някой мъдрец, който беше казал, че човеческото общество тогава ще се облагороди, когато убие политиката. И понеже политиката няма да се убие, тя ще да убива обществото…

Иван Вазов /”Нова земя”/, 1896 г.