Иван Йончев – поетичната гордост на Самоков

Навършиха се 140 години от рождението на поета-родолюбец Иван Йончев. Той се появява на бял свят на 3 април 1884 г. в Самоков. Баща му е предприемач в София, но фалира и семейството изпада в бедност.
Умен, схватлив, с наклонности към литературата и музиката, Иван Йончев става любимец на учителите си, но поради липса на средства и крехкото си здраве не успява да завърши Първа софийска мъжка гимназия. Започва да пише още като ученик – едва 14-годишен издава пиесата-поема „Слепец“.
Дружи с Димчо Дебелянов, Николай Райнов, Константин Щъркелов, оперния певец Стефан Македонски. Принадлежи към т. нар. бохемски кръг в българската литература. През 1904 г. заедно със Стефан Македонски заминава за Загреб да следва певческо изкуство и играе на тамошна сцена.
Творческото наследство на Йончев е неголямо по обем, но носи белега на непосредственост, вдъхновение и силен патриотизъм. Основни мотиви са копнежът по несподелената любов, неосъщественото щастие и беззаветната привързаност към майка, народ и Родина.
Балканските войни променят и живота, и поезията на Йончев. По това време той пише прочутите си стихотворения, превърнали се в песни. В София с много мъка успява да издаде една малка книжка –  „За Родината“ (1915 г). Там е публикувано и стихотворението „Един завет“, по чийто текст композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската армия. С този марш и с още няколко стихотворения, превърнати в песни („И бих желал орел да бъда аз…“, „Какво са, о, татко, в небето звездите“ и др.), Иван Йончев оставя своя ярка следа в българската литература.
Даровитият ни съгражданин умира от туберкулоза в Бояна на 26 май 1918 г. Изпратен е с военни почести, а писателят Стилиян Чилингиров говори на гроба му. По предложение на самия Иван Вазов улицата, на която е живял Иван Йончев в Красно село, е наречена на негово име. Улица в Самоков също носи името на Йончев.
Поетът е преоткрит със стихосбирката „Заветът на дедите“, издадена през 1995 г. През 1998 г. Българската национална телевизия създава и документален филм за Иван Йончев. „Заветът на дедите“ бе преиздадена през 2018 г., когато на запомняща се литературна вечер в Самоков бе почетена 100-годишнината от смъртта на талантливия поет и достоен българин. Чудни слова от негова творба украсиха и паметната стела на фасадата на Военния клуб (ДНА) на загиналите воини от Самоков и района във Втората световна война.

Ето и едно от безсмъртните стихотворения на поета –
„Какво са, о татко, в небето звездите“:

– Какво са, о татко, в небето звездите
що греят тъй дивно на модрия свод?

– На мъртвите те са, о сине, очите –
на всички, умрели за своя народ.

– Какво са, о татко, в полето цветята,
що никнат тъй нежно под летния зной?
– На мъртвите те са, о сине, сърцата –
на всички, които умират във бой.

– Зефирите, татко, какво са – лъките,
що лъхват тъй чудно и милват весден?
– На мъртвите те са, о сине, душите –
бродящи да найдат дома си рожден.

– А слънцето, татко, какво е тогава,
туй слънце, що грее над родния кът?
– То сине невръстен, онази е слава,
що всеки безсмъртен оставя след смърт…