Мисли за химна на Самоков

Приветствам идеята на съгражданите ни – хубаво е градът ни да има химн. Но нека добре да обсъдим в по-широк обхват от едно едностранно виждане, може би породено в момент на екзалтиран ентусиазъм в една посока. Всички се вълнуваме от героизма на воините ни, тъгуваме по загиналите. В дългия списък на фасадата на читалище-паметник „Отец Паисий” много от нас имат близки, скъпи жертви. И читалището е прекрасен паметник на отдадена почит. Израз на почит към геройски загиналите, към починалите. А ние – живите, трябва да живеем с миналото, родило идеалите на настоящето и бъдещето. Самоков има богато минало, Самоков е един град, който в широк обхват от страната е бил много по-значим от други градове, дори и от София. И със занаятите си, и с производството на маданите, и с търговията си.
Но от всичко най-много натежава духовното развитие. Духовната семинария в Самоков е родила забележителни личности, нейни възпитаници. Ето двамата владици: св. Симеон – светецът, станал жертва на борбата с турците, и Доситей – борец срещу гръцкото духовно поробване. Загубили сме много от свидетелствата и паметниците, но и това, което е останало, ни вълнува и ни кара да сме горди.
Тая гордост трябва да се отрази в един химн с цялото ни духовно богатство – от изключителните иконописци и зографи до съвременните големи художници: Йончев-Крискарец, Францалийски, Белстойнев, Слави Генев, проф. Васил Захариев, Васил Чакъров…, големите професори като Попхристов, Чакалов… и сега действащите – Шехтов, Рангочев и др; имахме забележителни музиканти: проф. Карастоянов – създал прекрасни маршове, проф. Васил Стоин – събрал цяло съкровище от народни песни, основал прекрасен хор – дал далеч напред в годините поколения образовани, с вкус и музикална култура хористи – носители на много отличия.
Композиторката Живка Клинкова е призната навън, високо оценена в Полша и получила грамота от папата за операта си „Кирил и Методий”. И точно тя преди повече от 30 години заедно с нашия съгражданин и голям поет Иван Ненов са сътворили химн на Самоков. Известно ми е, че поводът е бил юбилеят на Самоковската комуна /още едно нещо, с което сме първи/ със своите деятели: светли личности като Дашин – баща и син, Борис Хаджисотиров и др.
Имам спомен от времето някъде около 1991-1992 г. Живка създаде ансамбъл за стари самоковски песни, събрани от Иван Близнев – забележителният актьор, от баба си и от проф. Васил Стоин. Тя събра 7-8 певци, между които бях поканена и аз; с много пестелив инструментален състав от оркестъра на радио София – цигулка, флейта, чело и ударни, и постигна автентично звучене в мелодията и забележителен акомпанимент, носещ духа на миналото, съчетан с прийомите на модерното. Изпълнихме и солово, и тригласно разработени песни, в които тя вложи цялото си майсторство, изковавано в ансамбъла на Филип Кутев. Изнесохме концерт в читалището и в Боровец – в хотел „Самоков”, пред чужденци, с голям успех. На този концерт изпълнихме и химна на Самоков. Нотите заедно с други нейни ръкописи се съхраняват в библиотеката.
Мисля, че е излишно да се прави сега конкурс. Поети имаме, но композитори в момента нямаме. Химнът трябва да се сътвори от самоковци, за да носи нашия дух и любовта към родния град. Химнът трябва да съчетава богата духовност, която натежава над всичко, заедно с красивата природна даденост, родила забележителен туризъм и скиори като Попангелови; нашият Пепи е единствен в България!
Когато съм някъде извън Самоков и спомена родния си град, хората около мен винаги възкликват: „Блазе ти, какъв въздух, река, планина, какви околности за излети и каква история имате!…”
Те, гостите ни, когато дойдат, не отиват да видят казармите – те вече не съществуват; няма да посетят и Военния клуб, въпреки че е в центъра на града – той вече на практика не функционира. А в миналото, когато имаше армия, казарми имаше във всички градове с гарнизони и, естествено, през тях са минали различни полкове и други военни части. Има и градове-герои с по-забележителни велики боеве, като Плевен, Велико Търново, Шипка, Стара Загора и т. н.
А стихотворенията на Иван Йончев са прекрасни, те са вдъхновявали нашите воини и нас и вечно ще живеят с воинските химни, които са увличащи и с чудесна музика. Но – военни… Аз съм уверена, че ако беше жив сега Иван Йончев, и той нямаше да позволи някое от тези стихотворения да стане химн на Самоков. Щеше да внесе друга тематика, да сътвори нов текст – по-всеобхватен – за химн на нашия град.
Съветският академик Лихачов нарече България „Държава на духа” след задълбочени изследвания на нашата праистория и минало. Той каза: „Нямате представа колко сте забележителни според историческите факти и изследвания, колко напред сте отишли и дали много там, където други големи държави не са имали и понятие. Не се стремете да се изтъквате с материални богатства, нито с военна сила и постижения. Там други по-големи са по-напред от вас. Духовността е най-важната, по това сте единствени и несъпоставими.”
Това с пълна сила важи и за самоковския химн. Нека да оценим това, което имаме, и да го внедрим – да се знае от всички.
Не е нужно да търсим друго.

Росица Тренкова

Бележка на редакцията

Със съдействието на Общинската библиотека „Паисий Хилендарски“ и специално на Мирослава Мирчева бяха открити междувременно подробности за химна по текст на Иван Ненов и музика на Живка Клинкова, за който пише в размислите си Росица Тренкова.
Според информация във в. „Самоковска комуна“, бр. 39 от 30 септември 1989 г., на 13 септември в Съюза на българските писатели, при зачитане на анонимността на авторите, участващи в обявения от Общинския съвет за духовно развитие конкурс за написване на текст за песен, посветена на Самоков, жури в състав: поетите Петър Караангов, главен секретар на СБП, Борислав Геронтиев, секретар на СБП, и Снежана Лалева, специалист в направление „Култура“ при Общинския народен съвет, след обсъждане на представените творби е определило първа награда за стихотворението „Химн на Самоков“ от Иван Ненов и поощрение за стихотворението „Самоков“ от Евгения Гигова.
В публикацията се добавя, че по текста, отличен с първа награда, композиторката Живка Клинкова ще напише музика и песента за Самоков ще се изпълнява при тържествени случаи.
Тук поместваме и автентичния текст на творбата, отличена с първа награда.
Благодарим за любезното сътрудничество на специалистите от Общинската библиотека.

Химн на Самоков

Град на комунари и зографи,
мериш ръст със Рила планина.
Самокови здраво изковаха
твойто минало и бъднина.

Кой художник не е спирал тука?
Кой певец не се е вдъхновил?
Искърът в сърцето ти бълбука,
не една от тайните ти скрил.

Ако жаден странник тук целуне
твоите изписани чешми,
Самоков на Първата комуна
и на първа обич ставаш ти.

Зиме в бяла дреха си облечен,
лете си в зелена светлина.
Като камък рилски ще си вечен,
Самоков, под Рила планина.

Иван Ненов