Майките победиха!

Точно преди 100 години, през 1918-а, в Самоков избухва бунтът на жените. Обеднели, измъчени от тежка работа, те вече не издържат да гледат как децата им гладуват… Събират се и с женската си сила – или със силата на обречеността, разбиват складове за храни и ги разграбват…
Мислила съм си колко трябва да са били отчаяни, колко гняв трябва са събрали душите им, за да се решат на такова нещо. Като че няма в него героизъм, няма високи идеали. Една настръхнала женска тълпа, готова … На какво?
Впрочем това е краят на Първата световна война. Мъжете са на фронта – които са все още живи. Домашната работа, заработването на прехраната, грижата за децата – всичко лежи изцяло на женските плещи. Които уж са крехки. А когато икономиката е срината и всичко отива за войната…
Както го е казал Вапцаров: „…Майко, само теб една мойта скръб да кажа мога. Знаеш как е през война, колко са сълзите много. Взреш се в нечии очи и утеха в тях подириш, ала скръб и там горчи и сълзи, сълзи напират…”
Впрочем не само в Самоков жените се организират на бунт. За периода 1916-1918-а са изброени 240 женски бунта и демонстрации в цялата страна. Участват приблизително 70 хиляди жени.
Защо си спомних това?
Защото след век, през 2018-а, в България майки проведоха най-успешния в последно време протест. Изтърпяха униженията, обидите, студа, неудобствата на уличните демонстрации и защитиха децата си. Показаха смелост и доблест. Непреклонност. Затова навярно получиха подкрепата на обществото. Редом с тях застанаха не само жени, а и мъже. Един заместник-премиер плати наглостта си с отвоювана оставка. В парламента влязоха законови изменения. А жените продължават да следят изпълняват ли се исканията им и са готови – ако не се получи, отново да излязат на улицата.
Всяко нещо според времето си… Но както и преди, 100 години по-рано, става дума за живота на децата. И за жертвоготовността на майките.
Сред другите събития отиващата си 2018 година ще запише и това: майките победиха!