Метеорологичната станция на Мусала стана на 88 години

Първата високопланинска метеорологична станция в страната е изградена на Мусала през далечната вече 1932 г. Три години по-късно с подобна станция се снабдява и Черни връх на Витоша, а през 1940 г. и вр. Ботев в Стара планина. 
Тези станции се преценяват като големи постижения на българската метеорологична служба през първите два етапа от нейната общо 130-годишна история. Стимул за построяването на тези станции, и по-специално на наблюдателницата на Мусала, е било участието на България във Втората международна полярна година (1 август 1932 – 1 август 1933 г.). Преди това, още през 1893 г., известният австрийски метеоролог Юлиус фон Хан, а през 1905 г. и германският метеоролог проф. Каснер, са предлагали да се устрои наблюдателница на Черни връх.
През февруари 1928 г. Киро Киров, като директор на Централния метеорологичен институт, предлага да се изгради метеорологична обсерватория, но не на Черни връх, а на Мусала (2925 м) – най-високият връх на Балканския полуостров. До тогава за най-висок връх на Балканите се е смятал гръцкият Олимп /2917 м/.
През 1930 г. К. Киров и тогавашният главен секретар на Министерството на земеделието проф. Ив. Странски посещават хижа „Мусала”, където инсталират второкласна метеостанция като „метеорологична база” за достъп до върха. Станцията поверяват на наблюдателя Борис Димитров – турист от Самоков.
Централното настоятелство на Българския туристически съюз създава комитет „по постройка на наблюдателницата на вр. Мусала” с по двама представители на БТС и Дирекцията по метеорология. Целта е била „да популяризира идеята за наблюдателницата между туристите и българското общество, както и да организира събирането на нужните средства (от 200 до 350 хил. лв.)”.
Плановете, калкулациите и ръководството на постройките са възложени на архитектите-туристи Панайот Калчев и Генчо Скордев. Много полезни са се оказали участието на трудоваците в строителството, подарените материали от Министерството на земеделието, дирекциите на водопровода „Рила-София“ и на пощите, Военното министерство и дружество ‘Гранитоид’, собственици на превозни средства от София и Самоков и др.
На 2 октомври 1932 г. при изключително за сезона хубаво, слънчево време и необикновено много посетители и приятели на връх Мусала е официално открита метеорологичната станция.
Това значително за българската наука събитие е станало реалност благодарение на средствата (около 350 хил. лв.), доброволно събрани от туристи и широката общественост по инициативата на посочения по-горе комитет и със съдействието и личното дарение на цар Борис III.
При освещаването на наблюдателницата слово от негово име произнася д-р Иван Буреш, директор на царските природонаучни институти. Между другото в словото се казва: „…новият научен и културен институт да пребъде във вековете, да бъде огнище на чиста и полезна наука, интернационалният характер да разнася доброто име на малка България из цяла Европа, из цял свят. Нека тая наблюдателница, кацнала на най-високия на Балканския полуостров връх, свидетелства за здравата воля и будната предприемчивост на българското племе! Нека тя бъде честита на Държавната метеорологическа служба, която ще има да се грижи за нейното правилно функциониране!“
Лентата прерязва министърът на железниците Ст. Костурков, който патетично заявява: „В името на човешката култура, в името на техниката, в името на човешкия напредък, които требва да носят културното повдигане и икономическото благоденствие на света, та да бъдат счупени веригите не само на политическото, но и на икономическо робство, аз обявявам метеорологическата наблюдателница на този най-висок връх на Балканите за открита. Нека тя служи на България и на човечеството!“
Първият наблюдател е Йордан Дундов-Дуд. От октомври 1933 г. на върха е семейството на втория наблюдател Симеон Златев-Монката. След него Борис Василев-Бабата със съпругата си са наблюдатели на върха седем години. Наблюдатели са и самоковските туристи Борис Тончев, Христо Белстойнев и Васил Даркев-Светла, а също Тодор Божков–Тарзан, който по-късно загубва пръстите на ръцете и краката си от замръзване на вр. Ботев. Тези скромни хора с голяма – пионерска – добросъвестност, упоритост и ентусиазъм са служили на метеорологичната кауза.
Вече 88 години, независимо от тежките условия, се провеждат на Мусала наблюдения върху времето от няколко поколения всеотдайни метеоролози. Многогодишната редица от ценни високопланински метеорологични данни и сега заема важно място в изследванията върху измененията на регионалния и глобалния климат. В помощ на прогнозата на времето и предупрежденията за опасни явления са денонощно (на всеки 3 часа) предаваните в ефир данни от върха.