Наша землячка, живееща в чужбина, представи своя стихосбирка

Книгата е „Звездица“, а авторката на това дебютно произведение – Марина Бартоломеус, е със самоковско потекло, но вече 35 години живее в Германия, Берлин. На сакралната дата 10 ноември тя представи в Общинската библиотека „Паисий Хилендарски“ стихосбирката си, разговаря със своите земляци и почитатели и раздаде десетки автографи.
За поезията на Марина говори Анжела Димчева, поетеса, литературен критик и журналист, секретар на Съюза на българските писатели.
Стиховете в „Звездица“ са писани в продължение на около три десетилетия. Обединени са в седем раздела: „Домът“, „Светът“, „Човекът“, „Любовта“, „Раздялата“, „Природата“, „Поетът“.
„Това е книга на мечтателните и романтични сърца; езеро, в което се оглежда женската душа“, възкликна Димчева при представянето на стихосбирката и допълни, че от някои стихове биха могли да излязат прекрасни текстове за песни.

Книгата е дело на столичното издателство „Захарий Стоянов“, а предговорът е написан от Иван Гранитски. Премиерата е била по-рано през тази година в София.
Авторката прочете няколко стихотворения от „Звездица“, както и свои нови, още непубликувани творби. Бартоломеус си спомни своето детство в Самоков, благодари от сърце на всички, които са й помогнали, за да види книгата бял свят, и направи рядко срещан жест, като подари „Звездица“ на всички желаещи.
Марина е работила в Германия като преподавателка, а сега пак там е езиков експерт. Автор и на изследването „Владимир Мусаков – преводач на немска литература“.
Марина Иванова-Бартоломеус е родена в София през 1958 г. от майка – самоковка. Завършила е немска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Била е преподавателка в УНСС и секретар на секция „Теория и критика на превода“ в Кабинета на младия преводач при Съюза на преводачите. От 1987 г. живее и работи в Германия.
Присъстващите отправиха сърдечни пожелания за нови творчески сполуки. Предложено бе и стихосбирката да се преведе на немски език.
От името на любезните домакини гл. библиотекар Албена Ихтиманска зарадва с топли слова и цвете гостенката. Междувременно бе оповестено, че самоковската библиотека ще засили по взаимна инициатива своето сътрудничество със Съюза на българските писатели.
Притната вечер, която носеше и дъха на нещо родно, мило, позабравено с годините, завърши със скромен коктейл, по време на който продължиха разговорите за новата книга и литературата, както и за мястото на Самоков в историята, днешния ден и бъдещето на страната ни.