На домашните любимци… с любов

Те са изключително предани. Те са приятели за цял живот. Те не се сърдят.
Те просто даряват своята безрезервна любов. И не очакват нищо в замяна.
Е, може би малко храна и внимание.
Могат да раздават прегръдки и любов, без да се изморят да го правят отново и отново. Не са злобни. Забравят лошите неща на секундата. Няма да ви завидят, ако имате по-хубаво легло от тяхното. Никога няма да можете да ги купите със скъпи дрешки от МОЛ-а.
Няма да ви изоставят в труден момент. Защото усещат, когато сте тъжни, болни, наранени, съкрушени. Ще легнат на болното ви място и ще го лекуват с мъркане или леко похъркване. И няма да разпитват: „Ама, какво е станало?”
Със сигурност успяват да ви изкарат поне веднъж на ден навън за обичайната разходка. Показват ви, че движението и природата са здраве. Както и че следобедната дрямка е задължителна, за да имате лъскава козина!
И че да живееш за момента е най-доброто, което можете да направите.
Замисляли ли сме се колко такива хора познаваме? Хм, май малцина.
Потърсих мнения от хора, които обичат животните, за да разкажат за домашния си любимец и да ни заредят с позитивна енергия.

– Дъщеря ми има две водни костенурка, но аз се грижа да тях. И двете са мъжки. Казват се Щурчо и Коки. Породата им е червенобузи костенурки. Храня ги, сменям водата на аквариума и често ги пускам да се разхождат в стаята. Помагам им да се чувстват комфортно, като почиствам често жилището им – аквариума. Храня ги със специална храна, но обичат и месо, салам, маруля. За търсене на партньорки не мисля, иначе им е време… /смее се Славчо Б./
– Имам котка, казва се Жоро и е на 9 години. Той е сиамски котарак. Къпя го, почиствам след него. Отглеждам го в апартамента. Държа се много грижовно с него и го глезя, като му купувам играчки. Храня го със суха котешка храна и понякога с консерва. /Любомир П./
– Аз имам куче – Сара, на 5 години. Тя е санбернар-каракачанка. Майката е каракачанка, а бащата – санбернар. Извеждам Сара на разходка, храня я и си играя с нея. Отглеждам я в двора. За внимание… обръщам й повече, отколкото е нужно. Храня я със специална кучешка храна. Е, понякога и с домашна. Има си вече и партньор. /Симона С./
– Моята котка се казва Тоби, на 2 години е и е беличък ангорец. Чистя му, къпя го, грижа се за храната му, давам му и витамини. Давам му и лекарства за обезпаразитяване. Хубаво е, че яде както котешка специална храна, така и не се мръщи на домашната. Обичам да си играя с него. Докато беше малък Тоби, гледахме го вътре, но вече е на двора. О, партньорките той сам си ги открива вече… /Валентина Йовева/
– Аз пък си имам куче – кафяво, много пухкаво. Стана вече на 5 години. Казва се Арт и е от породата чао-чао. Много е сладък. Постоянно се грижа за него – къпя го, храня го. Редовно го водя на ваксина. Отглеждаме го на двора. Обикновено яде домашна храна, само от време на време – кучешка. /Анна-Мария/
– Имам си две котки – майка и дъщеря. Вече са на над 10 години. В къщи е много забавно с тях. И сам да остана, котаците ми правят компания и ме зареждат с енергия. Е, чистя, храня ги, понякога се ядосваме с нашите за окъсаните дивани, но… не мога да си представя живота без Маги и Жени. /Явор Н./
Наистина, който си има домашни любимци, знае, че с тях животът е изпълнен с приключения и е много по-забавен.

Вероника Бакрачева