От БАН отклоняват искането за изследване на гроба на Паисий

„В отговор на вашето допитване по казуса, експерти от Института по експериментална морфология, патология и андропология с музей /ИЕМПАМ/ дадоха становище, че извършването на генетични проучвания върху костни останки изисква специализирана ДНК лаборатория, с която ИЕМПАМ не разполага и като оборудване, и като специалисти. За провеждането на молекулярно-генетичните изследвания на митохондриална ДНК е необходимо приоритетно и сериозно скъпо финансиране, което би могло да бъде основание за изготвяне на проектно предложение в бъдеще”.
Така отговаря по същество председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски на писмото на нашия съгражданин инж. Любчо Луков, с което се предлага да се направи радиовъглеродно проучване на останките на Паисий Хилендарски в гроба му в двора на самоковската черква „Св. Никола”, за да се установи, че наистина там е погребан родоначалникът на Българското възраждане.
Това е и отговорът на БАН до канцеларията на Президенството, тъй като чрез тази институция Луков отправи своето искане.
На практика предложението се отклонява.
Друг наглед дребен, но печален факт е, че в отговора на академика на два пъти името на автора на „История славянобългарска” е изписано като… „Пасий Хелендарски”, т. е. с грешки и в двете имена.
„Явно е, че акад. Ревалски нито е прочел писмото, нито това, което подписва”, коментира по този повод Луков, който отдавна ратува родната наука да си каже окончателно думата както за годината и мястото на  смъртта, така и за родното място на великия светогорец.