Култура, Новини

Поборници възкръсват на паметна плоча

Паметна плоча на поборниците баща и син Никола и Георги Венедикови бе открита на 12 февруари на фасадата на ОУ „Христо Максимов”. За живота и дейността им подробно говори техният родственик и наследник Петър Петров-Покровски.
Директорката Венета Симитчийска изтъкна, че училището има вече още един паметник /освен този на патрона си/, чрез който ще се почита и ще се пази с гордост спомена за родолюбеца Георги Венедиков, който е възпитаник на това учебно заведение, и за неговия баща Никола.
Директорът на Историческия музей Веселин Хаджиангелов добави, че новият паметен знак е достоен отговор на злободневния напоследък въпрос дали трябва да се променят учебните програми на практика в ущърб на националното ни самосъзнание.
Религиозната служба отслужи столичен духовник – свещ. Христо Дамянов.
Сред присъстващите ученици и учители бяха гл. експерт „Култура” в Общината Пепа Георгиева, кметицата на голямото разложко село Баня Мария Юрганчева и други гости от родното място на Никола Венедиков, представители на други училища, музейни специалисти, културни и обществени деятели, родственици на двамата поборници.
Кошница с цветя бе поднесена пред паметника на Христо Максимов, от чието рождение на следващия ден – 13 февруари, се навършиха 149 години. Родолюбивата проява се вписа сполучливо в рамките на програмата за честването на самия патрон на учебното заведение.
Покровски, Симитчиева и Хаджиангелов откриха паметната плоча, на която са дадени сведения за достойния живот на двамата патриоти и е монтирана и снимка на Георги Венедиков.
Патриотичното настроение в невероятно слънчевия и топъл зимен ден повдигнаха още повече ученици със стилни училищни униформи, изпълнили затрогващо „Къде си вярна, ти, любов народна” и стихове на Яворов. В началото пък прозвуча „Мила Родино”.
Никола Георгиев Венедиков /Сапунджията/ е роден в с. Баня /по онова време, а и по-късно – Гулийна баня/. 25-годишен участва в Кресненско-Разложкото въстание, а скоро след него изпълнява смъртната присъда на турския управник на Разлог Ибиш ага, прочул се със зулумите си. За да се спаси, преминава границата и се установява в Самоков. След три години се връща и довежда в града ни и годеницата си. Живеят в Долна махала /Първи квартал/, на тогавашната улица „Шишманова” /сега „Арда”/ № 11. Никола приключва земния си път през 1917 г. Погребан е в Самоков. Близки родове са Казанджиеви и Генадиеви.
Георги Николов Венедиков /Файтонджията/ е роден в Самоков през 1892 г. Учи в училището в Долна махала, което по-късно е наречено на името на Христо Максимов, а през 20-те години на миналия век е издигната и новата му сграда. Георги е единствен брат сред много сестри. Кръстен е в православната вяра в храма в Долна махала „Въведение Богородично”. Едва 16-годишен става най-младият участник в четата на Яворов. По-късно с нея взема участие в освобождаването от петвековния поробител на много български градове и села в Пиринско и Беломорието. Пренася черепа на убития през 1903 г. край с. Баница Гоце Делчев в Македонския дом в София /сега тази безценна реликва се съхранява в Скопие/. През 30-те години на миналия век Г. Венедиков отива да работи на строежа на теснолинейката от Септември /Саранбей/ за Родопския и Пиринския край. Установява се в с. Лъджене /дн. Велинград/ и там приключва дните си на този свят през 1968 г.
Сега паметната плоча възкресява спомена за тези двама мъже, излагали неведнъж на опасност живота си за отечеството.

Тодор Попов

Leave a Reply