Приятелите си отиват

„Сашо Горов е роден в с. Пастух по Петровден, през 1943 година. Завършил е в българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като редактор във в. „Дупнишка комуна“ в Дупница и в Министерството на външните работи като дипломат. Бил е на задгранична работа в посолствата ни в Кабул, Скопие и Сараево…“ – кратко представяне на автора върху книгата му „Писма от Пастух“, издателство „Приятел – Самоков“, 2015 г.

х х х

…Какво се случи 8 години по-късно с този прекрасен човек, съпруг, баща, дядо и талантлив писател, научихме с 4-5 месеца закъснение…
Сашо Горов е починал от инсулт на 15 октомври 2023 г., обгрижен от семейството си и от лекарския екип в болницата на Банкя. Само 108 дни след навършване на своята осемдесета годишнина.

х х х

Сашо Горов бе слънчев човек приживе.
Талантлив писател на къси разкази, притежател на свежо и оригинално чувство за хумор, истински патриот на българската ни кауза за Македония, той оставя след себе си незабравими четива. Издателство „Приятел – Самоков“ през 2015 г. издаде негова книга с обем от 270 страници и 85 разказа с редактор д-р Атанаска Тоскова, графичен дизайн – Надка Вардарова-Попова. За съжаление – само в 100 екземпляра…
Санде (sande) бе дълги години блогър в БЛОГ.БГ – един от най-известните там, с около 200 публикации и близо 3 милиона прочитания.
Като близък приятел и комшия на Самоков (физически и духовно) притежаваше затрогваща и много близка за този град, в полите на Рила, народопсихология.
Остави неповторим коментар върху Дневника на отец Кондоферски за Балканските войни, за подвига на юначните самоковци:
„…Книгата – дневник на свещеник Христо Кондоферски, трябва да се издигне до небесата! Представете си само смъртта на брат му. Върху хълм над Мраморното море. Под стоманеносивите облаци. На фона на опожарените и почернели села. Изкопават войниците гроба. Копае се трудно, земята е каменна. Негостоприемна. Свещеник Христо претърсва джобовете на брат си. Взема каквото има за близките. Поставя в гроба по нещо. Може би манерка с вода. Или писмо от жената на брат си. В този момент от броненосеца близо в морето се започва стрелба. Христо се хвърля в гроба и закрива с тялото брат си. Да спаси себе си или тялото на мъртвия брат да запази?… Къде го има това? Това са велики картини, разплакващи всяко българско сърце… Това е картина, която човек не може да си представи, че се е случила.
Да. А такива сцени в книгата има още…
Сашо Горов“

х х х

Бяхме задочни, духовни приятели със Сашо Горов.
Бог да го прости, да почива в мир и да бъде светла неговата памет во веки веков!
А Сашо продължава да ни се усмихва със своите каламбури от Онзи Свят, невъзмутим и близък… Думите отлитат, писаното остава, са казали древните.
Поместваме негов кратък разказ тук със заглавие „Закон за кон и лъв“.

От приятелите по цяла България

Закон за кон и лъв

Докато чаках да ми бъдат издадени скици като наследник на дядо Йовановите ниви в Пастух, служителят в Поземлената комисия в община Невестино Петър Лазаров ми разказа следната притча:
Конят и Лъвът решили да правят далавери, но скоро ги спипали. И ги изправили пред съда.
Коня го осъдили и го тикнали в затвора, а Лъвът останал на свобода.
Скоро след това Лъвът посетил своя приятел в затвора да му занесе цигари.
Конят го попитал:
– Само едно не можах да разбера: защо мене ме осъдиха, а тебе те пуснаха на свобода?!
Лъвът отговорил:
– Ти не видя ли върху какво бе поставил ръката си съдията? Върху дебела книга, на която пише “Закон”. Закон, бе! За-кон!
И като видял, че онзи го гледа облещено и нищо не разбира, лъвът добавил:
– За кон! Закон за кон! Ти видя ли да пише някъде “За лъв”? Закон за лъв няма!