Съпричастността на Самоков в развитието на ракетните войски

Навършват се 50 години от първия пуск на 46-а армейска ракетна бригада, извършен на 2 юли 1964 г. на полигона в „Капустин яр”. На юбилея ще бъде посветено тържество, което ще се състои на 5 юли т. г., събота, от 10 ч. във Военния клуб /ДНА/ в Самоков.

х х х

Самоков в годините на Студената война е най-големият военен гарнизон в полосата на Първа армия. Преобладаващи са съединения и части от ракетните войски и артилерията. Тук, на 60 км от столицата, се формира първата /56-а/ армейска ракетна бригада, първата /128-а/ армейска подвижна ракетно-техническа база и Учебният ракетен център.
От Самоков тръгват половината от командването и щаа заедно с 2-и ракетен дивизион на 56-а армейска ракетна бригада за формиране на втората /66-а/ армейска ракетна бригада в Ямбол – Кабиле.
В Самоков се формира третата /46-а/ армейска ракетна бригада и остава 128-а армейска подвижна ракетно-техническа база.
Самоковци са горди, че поставиха началото на развитието на ракетните войски с оперативно-тактическо назначение в България.
Сложната техника и необходимостта от висока инженерна квалификация на артилерийските офицери налагат преминаване към 5-годишен висш курс на обучение. Той се регламентира с постановление на Министерския съвет № 148 от 10 юли 1959 г. Името на училището в Шумен става Висше народно военно артилерийско училище /ВНВАУ/ „Георги Димитров”.
През 1961 г. подготовката на офицери-артилеристи за длъжностите в ракетен дивизион и стартова батарея се извършва в 6-8-месечни курсове във ВЦОАК в Ленинград /сега Санкт Петербург/.
Подготовката на офицери от служба „Артилерийско въоръжение” за длъжностите в техническа батарея се извършва в курсове във ВОАТАШ в гр. Пенза и гр. Суми в бившия Съветски съюз.
По решение на ръководството на Министерството на народната отбрана развръщането на Ракетните войски на Българската народна армия трябва да се извърши в срок 1-2 години с почти паралелно развръщане на ракетните бригади и ракетно-техническите бази.
През март 1961 г. се развръща първото ракетно съединение с ракетен комплекс 8К11 /Р170/ в Самоков. 56-а армейска ракетна бригада е с командир полк. Добри Караджов, зам.-командир – подп. Христо Гатев, гл. инженер – майор Папазов, началник на щаба – подп. Иван Ватев; 1-и ракетен дивизион е с командир подп. Ради Диков, а 2-и ракетен дивизион – с командир майор Таньо Иванов.
128-а армейска подвижна ракетно-техническа база. Учебният ракетен център е с началник полк. Чано Карапанчев. В центъра се формират три учебни цикъла: „Тактика и подготовка на данните”, „Топогеодезия” и „Материална част на ОТРК 8К11”.
През същата година се формира и школа за подготовка на войници – младши специалисти. Обучаваните се подбират от войнишкия състав на разформирования 56-и плевенски артилерийски полк. През септември 1961 г. в Учебния ракетен център се провеждат занятия по ядрена физика и математика с офицерите, включени в следващите групи за изучаване на ракетните комплекси в СССР.
Командването на артилерията взема решение за организиране на 6-месечен курс за подготовка на офицери във ВНВАУ, а бъдещите випускници от профил „Земна артилерия” да се подготвят за ракетчици.
Първият боен пуск на ракета 8К11 от 56-а армейска ракетна бригада става на 28 август 1962 г. на полигона на Съветската армия „Капустин яр”.
Следва нова дислокация на 56-а армейска ракетна бригада в полосата на Втора армия – в Карлово /Марно поле/.
Формира се 129-а армейска подвижна ракетно-техническа база.
Следващите пускове на 56-а армейска ракетна бригада са през 1964 г., 1968 г. /на територията на България – групов удар/, 1970 г., 1971 г., 1974 г. /групов удар/, 1978 г. /групов удар/, 1986 г. /групов удар/. При тези общо 8 пуска са изстреляни 13 ракети.
С министерска заповед № 0065 от 10 май 1962 г. се формира 66-а армейска ракетна бригада в Ямбол – Кабиле, в полосата на Трета армия. Бригадата е с командир полк. Христо Гатев, зам.-командир – полк. Стоян Нейков, началник на щаба – полк. Иван Рачев, гл. инженер – подп. Тодор Желев. 1-и ракетен дивизион е с командир подп. Иван Янков, а 2-и ракетен дивизион се командва от подп. Серафим Алексиев.
Формира се 130-а армейска подвижна ракетно-техническа база.
През 1962 г. се формира 46-а армейска ракетна бригада в Самоков, в полосата на Първа армия. Със заповед № 01 от 1 декември 1962 г. се назначава командването на бригадата: командир – полк. Стоян Петров Нейков, зам.-командир – полк. Ганчо Иванов Ганчев, гл. инженер – полк. Калчо Върбанов, началник на щаба – подп. Минчо Пеловски. За командир на 1-и ракетен дивизион е назначен подп. Георги Петков Илиев, а за командир на 2-и ракетен дивизион – майор Захари Младенов.
В самоковския гарнизон остава формираната 128-а армейска подвижна ракетно-техническа база с началник полк. Чано Карапанчев.
Първият боен пуск на ракета 8К11 /Р170/ от 66-а армейска ракетна бригада става на 26 юли 1963 г. на полигона „Капустин яр”. Следващите пускове на 66-а бригада са през 1965 г., 1968 г. /на територията на България/, 1970 г. /групов удар/, 1973 г. /групов удар/, 1976 г. /групов удар/, 1980 г. /групов удар/, 1984 г. /групов удар/, 1989 г. При тези общо 9 пуска са изстреляни 14 ракети.
За учебната 1963-1964 г. 46-а армейска ракетна бригада е получила организационни указания, планира и провежда активен учебен процес за успешен първи боен пуск през 1964 г.
През юни 1963 г. Учебният ракетен център в Самоков се закрива. Предадената му щатна ракетна техника се прехвърля в 7-и обслужващ дивизион на ВНВАУ, а част от учебно-материалната база се предоставя на Катедра „18”.
През учебната 1963-1964 г. във ВНВАУ „Георги Димитров” започват занятия с двете курсантски класни отделения, определени да изучават оперативно-тактическия и тактическия комплекс.
Първият боен пуск на ракета 8К11 /Р170/ от 46-а армейска ракетна бригада става на 2 юли 1964 г. на полигона „Капустин яр”. Следващите пускове на 46-а бригада са през 1966 г., 1969 г. /групов удар/, 1972 г. /групов удар/, 1975 г. /групов и единични удари/, 1979 г. /повторен удар с една и съща пускова установка/, 1983 г. /групов удар от движение/, 1987 г. /два единични удара/ – общо 8 пуска, при които са изстреляни 15 ракети.
С министерска заповед № 00259 от 12 септември 1964 г. се формира 76-и ракетен полк – РГК с три стартови батареи /по-късно прераснал в 76-а фронтова ракетна бригада/, дислоциран в гарнизона в с. Телиш, Плевенско. Първоначално полкът е въоръжен с ракетен комплекс 9К72 /ракета 8К14, Р-300 и пускова установка 2П19 верижен тип/. През 1985-1986 г. 76-а фронтова бригада се превъоръжава с нов ракетен комплекс 9К714 „Ока” /Р-400 и пускова установка колесен тип/, който е на въоръжение в Съветската армия от 1982 г.
Първият боен пуск на ракета 8К14 /Р-300/ от 76-и ракетен полк – РГК става на 19 юли 1966 г. на полигона „Капустин яр”. Следващите пускове са през 1970 г., 1973 г., 1977 г. /два нощни единични удара/, 1981 г. /два последователни удара от една и съща стартова батарея – повторен пуск от една пускова установка/, 1985 г. /групов удар/. Така при общо 6 пуска са изстреляни 9 ракети.
Първите лейтенант-инженери от първия висш инженерен випуск на ВНВАУ „Георги Димитров”, изучили оперативно-тактическия комплекс 9К72, 8К11, ТРК2К6 „Луна” и ПТРК 2К15 „Шмел”, постъпват в Ракетните войски на БНА през есента на 1964 г. В 46-а армейска ракетна бригада са назначени трима от тях на длъжност началник на разчет СУ /оператор/ в три от шестте стартови батареи, един началник на разчет ДУ и насочване и един на длъжност КВУ. В 128-а армейска подвижна ракетно-техническа база двама лейтенант-инженери са назначени на длъжностите началник на разчет ДУ и старши оператор в техническа батарея. Тези лейтенанти-инженери бяха задържани на съответните длъжности за 3-5-6 години и станаха любимци на по-старшите командири. По-късно развитието им бе ускорено и те стигнаха до най-високите длъжности на ракетната бригада и армейската подвижна ракетно-техническа база.
Само за две години /1961 и 1962/ в самоковския гарнизон бяха създадени условия и се формираха три ракетни съединения: 56-а армейска ракетна бригада, 66-а армейска ракетна бригада /на принципа на роенето от 56-а/ и 46-а армейска ракетна бригада, която просъществува до 1998 г.
За тези 36 години като личен състав на ракетната бригада преминаха стотици офицери, старшини и сержанти и хиляди войници. Населението на Самоков ги приемаше като свои хора и как не – когато младите офицери докладваха на командира за назначението си, по традиция отиваха да пият вода от Голямата чешма. Когато батареите се връщаха в града след дълги преходи, пеши маршове и ускорено придвижване, намираха сили да преминат по улиците на Самоков, пеейки своите най-хубави войнишки песни и маршове. Тези песни се чуваха от стари и млади. Старите си спомняха младините, някои сваляха и шапки, а децата тичаха след строя и се питаха кога и те ще станат войници…