История, Новини, Статии, коментари, Туризъм

Христо Спасунин – родолюбец и планинар, обаятелен лектор

Навършиха се на 15 септември 10 години от кончината на Христо Костов Спасунин. Роден през 1923 г. в Самоков, той живя и си отиде от този свят в друг красив планински град – Тетевен.
Природата щедро го бе надарила, но животът не бе щедър към него. Може би именно заради разкошните си дарби и коравия, непреклонен характер, той жестоко страда, а с него и семейството му. Всякога обаче отстоява себе си!
От малък тръгва по пътеките на величествената Рила. Потомък е на стар самоковски род, оставил дълбока диря в обществения живот и развитието на града. Един невероятен човек и българин – патриот, планинар, самороден поет и историк, обаятелен лектор и пламенен рецитатор. Турист, скиор, планински спасител и водач, той е бродил навсякъде из българските планини.
Автор е на легендарната туристическа песен „Мальовица“, която написва едва 18-годишен, по време на поход до едноименната хижа.
Участва във Втората световна война. Обвиняван в национализъм, той е арестуван и преди, и след 1944 г. През 1951-1952 г. дори е лагерист в Белене.
В Тетевен по-късно се проявява като активен читалищен деятел. Има изключителни заслуги за развитието и масовизирането на туризма не само в региона, а и в други части на България.
Основател (през 1985 г.) и водач е на станалия ежегоден национален туристически поход „По стъпките на Хвърковатата чета на Георги Бенковски от Оборище до Костина – 21-25 май“.
Неговият университет е животът му – бурен и пълноводен, през който той преминава с неистова жажда за знания, честност и справедливост. И с една невероятна любов към България. Автор е на много стихове, поеми, легенди, статии на исторически, туристически и други актуални теми, участвал е в много предавания на телевизии и радиа. Издал е книгите „Балканът разказва“ и “За теб, Родино!“
„Страшно много четях, ровех се по библиотеки и архиви, посещавах всякакви лекции и форуми. Другото – то си е от Бога дарба – да разказваш, да увличаш и убеждаваш. По цяла България съм изнасял беседи. Слабост са ми Възраждането и Априлското въстание, личността на невероятния Георги Бенковски… Вярвам в бъдещето на България! Вярвам, че тя ще възкръсне в единните си граници с духовното възраждане на българите! Зная, че това ще стане, защото познавам добре историята, преценявам трезво и критично настоящето и се мъча да надникна в бъдещето“, пише Спасунин като своеобразен завет през 2006 г., малко преди да се раздели с този свят.

Дойчо Иванов

Leave a Reply