Аз съм собственик на язовирите!…

Фейлетон

С огромна радост научих, че за 2000 български язовира не се знае кой е собственик. Е, повече не мога да го държа в тайна – аз съм! Моля това писание чрез вас да бъде изпратено до съответните министерства, на които ще предоставя личните си данни и от които ще очаквам официално документите си за собственост.
Ще изтърпя известни санкции и глоби, може да полежа и на топло, където ще ме хранят, ще ми осигурят 4 кв.м лично пространство, ще ме топлят /защото има съд в Страсбург, ако ми нарушават човешките права/, но когато изляза /убедена съм, че това ще се случи много бързо, защото в България няма нито явен, нито кредитен милионер в затвора/, ще бъда различна от другите милионери. Ще дам възможност хилядите хора, построили тези язовири, и милионите, с чиито пари са строени съоръженията, да идват и безплатно в собствените си палатки да лагеруват около моята собственост.
Обещавам, че ще укрепя дигите не от друго съображение, а защото ще зарибявам и не бих искала рибата да ми избяга по разни реки и канали, още по-лошо, да се озове в мазетата на частни къщи и по пейките на потопени квартали.
Обещавам да построя каквото си искам около бреговете на моите язовири /всичко законно, разбира се/, даже и дворец, който ще се води като лека дървена конструкция, но ще има документи и ще плащам съответния данък за тази и другите бараки.
Обещавам, че непрекъснато с високопроходимите коли, с които ще се сдобия, ще обикалям нонстоп собствеността си и зорко ще следя за появата на съмнителни хора с чантички. Но едва ли някой ще се престраши, защото мой приятел ми е дал добър съвет: мощни и зли кучета, които тичат със скоростта на светлината и тези приятели ще имат шанс да се доближат, само ако бягат по-бързо от „охраната” ми.
Но тъй като това до тук вече носи елементи на ноу хау, спирам. Що пък да отварям очите на някой друг. Обещавам обаче, че в мига, в които държа в ръцете си документите за собственост, ще ви разкажа и за другите си намерения и планове.

Снежана Лалева