Апостола на свободата – терорист!?…

Наскоро срещнах бивш колега и приятел, който по-късно стана учител, сега и той е пенсионер като мен. В редките ни срещи обикновено си припомняме прекрасните спомени от състезания по ориентиране, в които участваше и клубът ни от Радиозавода /сега фирма „Самел-90”/.
Този път и двамата пропуснахме тази тема. Някак си наближаването на датата на гибелта на Апостола взе превес. Темата поде моят приятел.
– Знаеш ли – по едно време каза той  – тия дни, както бяхме седнали да обядваме, стана въпрос за Левски. Не помня кой от семейството заговори пръв, когато внукът-четвъртокласник изтърси: „Стига сте си говорили за тоя терорист!” Шокиран, погледнах внука си, коготото мислех, че познавам добре.
– Кой ти каза, че Левски е терорист, бе!? – не можах да се овладея аз. – Чуваш ли се какво говориш?! Кой ви пълни главите с такива глупости, казвай! Боже Господи, докъде още ще стигнем…
Острата ми реакция явно го обърка. „В училище, къде” – отговори момчето и избяга навън. Така и не разбрахме учители-безродници ли им внушават тези щуротии или го е чул от други деца. Да приемем, че го е чул от деца – тогава  те откъде са го чули?!…
Гледах този достоен и видимо огорчен бивш учител, доживял да чуе такива думи от собственото си внуче.
Разделихме се някак необичайно, без да си стиснем ръцете. Бях направил опит да го утеша, но не се получи. Той забърза към съда, а аз забравих какво трябваше да свърша. Седнах на пейка някъде в началото на пазара. Опитах се да си подредя мислите. Спомних си, че преди време бях засегнал подобна тема в моя статия във в. „Приятел”. Чрез тази публикация се надявах останалите млади семейства у нас да започнат да намират време по-задълбочено да общуват с децата си – какво гледат и чуват, какви филми ги интересуват, какво става в училище и т. н.
Бях споменал за някаква отрова, която ги залива. За ролята на медиите, повлечени от „постиженията” на западната и по-далечната демокрация. Според мен единственото хубаво нещо, което се набива в главите, е само името й.
Вярно е, че дигитализацията няма да спре, техниката и технологиите ще продължават да се развиват, но по-важно е как да опазим децата от всякакви зловредни внушения, заливащи ги от всички посоки. Кои сили подготвят новите учители, кои ценности размиват?! Замислят ли се върху новите пагубни влияния, които възприемат като нормални. Старата школа се бори със сетни усилия да овладее положението, колкото е възможно, намира помощ и от доста млади свои колеги, които също чувстват нарастващата опасност, заливаща децата.
И представете си – не стига, че изкривяват историята по всякакъв начин, но сега тъмните сили правят опит да обработват и сексуално детските главици. Под маската на 30-годишната демокрация успяха да съсипят голяма част от младата генерация – тази, която остана тук. Внушиха й, че от нея нищо не става. Също по „демократично” заложиха на свободата на секса като приоритет.
Срещам майки и бащи, мои бивши колежки и колеги, хванали се за главата. Вече не се притесняват да казват, че ако не са те, 30-40-годишните им синове ще умрат от глад и без цигари… С подути крака тези възрастни хора се трудят кой където намери работа, като животни – само и само да се спаси… неспасяемото.
Не вижда ли това властта? Не виждат ли това работодателите? Оплакват се, че не могат да намерят млади хора. За тия, които са натрупали богатство по лесния начин, не е толкова страшно. Но другите, които се чудят как да запазят фирмите си и нямат никакво време да мислят по този въпрос, камо ли да го решават, какво да правят? Ами обикновените хора с оскъдни доходи?
Що за просветни ръководители имаме, които режат клона, на който седят, пробутвайки на най-малките гнусните си наставления.
Българийо, опомни се, зовеше и Апостола!

Димитър Караиванов

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*