Апостол Иванов-Капитана чукна 90 в компанията на близки и приятели

Един от най-колоритните и уважавани наши съграждани – Апостол Иванов-Капитана, празнува на 9 юни на тържество в ресторант в Туристическата градина своята 90-годишнина. Заведението се изпълни не само с многобройните близки и роднини на бай Апостол, но и с много негови приятели, познати, обществени деятели. Всеобщи бяха пожеланията към героя на честването да не остарява, а заедно със своите роднини и приятели да чества и следващи юбилеи.
„Никога не изоставяйте младежки си дух и нестихващия си ентусиазъм, защото те са част от рецептата за младост и дълголетие. Достолепната ви възраст буди голямо уважение и възхищение, защото голяма част от живота ви сте посветили на обединение и съхранение на каракачанския етнос, на неговата култура и самобитност. Хора като вас са движещата сила, която кара сърцето на нашия град да тупти. Енергията и силата на духа ви са пример за нас, по-младите, и вдъхновение за това как се осмисля един човешки живот”, изтъкна в поздравителния си адрес кметът Владимир Георгиев. Той връчи на Апостол Иванов и почетния плакет на Общината.
Официално и в същото време сърдечно, много топло, бай Апостол беше поздравен от голямото си семейство. Сега нашият именит съгражданин се радва на двама сина – Георги и Иван, и на дъщеря – Пенка, на 6 внуци и на 11 правнуци, най-малката от които – Емилия, още няма и годинка.
На тържеството някои от близките на рожденика създаваха допълнителен колорит и празнична атмосфера с автентичните си каракачански одежди.
Юбилярят благодари от сърце за хубавите думи и за многобройните подаръци и с чаша в ръка мина по всички маси и се чукна с всеки от дошлите да го уважат.
Тук бяха и бившият депутат Цветан Сичанов, някогашният ръководител на Самоков Николай Р. Николов, културни деятели, учители. Интересното е, че самият Апостол Иванов никога не е ходил на училище. Благодарение обаче на огромното си желание като дете и юноша сам се ограмотява и образова, придобива знания не само по български език, но и по история, география, математика… Затова може би мнозина „учени” не могат да  стъпят, дето се казва, на малкото му пръстче. Да не говорим за житейските му разбирания и успехи – плод на осмислен дълголетен живот.
Бил е и текстилен работник, и огняр, и миньор /12 години в уранови мини на различни места в страната ни/. Три пъти като по чудо се е спасявал при трудови злополуки. Носител е на високите за онова време звания „Ударник” и „Най-добър в професията”. Карал е дрезина и има документ, че може да стане ватман, овладял е и рискованата професия на бомбаджия. Но най-много – десетилетия наред, е бил с овцете, в ролята на продължител на изконната професия на каракачаните – овчарлъка. Осем години поред в началото на новия век пък е основният инициатор и организатор на каракачанските събори, провеждани в чест на празника на Самоков през август. Активен деятел е открай време на земеделското движение.
Има и много други хора – трудолюбиви, ученолюбиви, честни, но малцина са тези като Апостол Иванов – хора и с излъчване, с обаяние – обични, казано по нашему.
По щастлив жребий на съдбата и името му е такова – той наистина като един апостол ходи сред хората от своя етнос – сплотява ги, напътства ги, иска да са не само добри стопани и граждани, но и хора с будно обществено чувство, истински родолюбци и сторонници на православната християнска вяра.
Да си жив и здрав, бай Апостоле! И знай, че семейството, родата, приятелите и обществото са ти благодарни – за твоя дългогодишен неуморим плодоносен труд, за безкористната ти грижа за другите хора, за нашия град и за Самоковския край!

Тодор Попов