Благодарността е най-добрият лек

Няма календарен месец като януари. Той е най-богат на народни празници, обичаи и традиции. Не е случайно! В дългите судени зимни нощи народът ни е откривал лечебната сила на огъня, на домашното огнище – най-топлият кът във всеки дом. Там се пеели песните, разказвали се приказки и предания. Така е и до днес…
Клубът на инвалидите в нашия град с ръководител Боньо Тодоров и тази година, по традиция, организира чудесно, бих казала интимно тържество в чест на нашите именяци: Васил, Веско, Василка, Йорданка, Данчето и още много… Така почетохме и скъпите ни светии, и празниците, които народът ни тачи от векове – Васильовден, Ивановден, Йордановден…
На връх Антоновден именяците поканиха на скромна трапеза членовете на своето клубно семейство. Бяха дошли почти всички членове на „семейството“, забравили болежки и кахъри, готови за благодарност към празника, който ги събра и който лекува най-добре тревогите за утрешния ден.
Екнаха песните – всепобеждаващата сила, пред която годините отстъпват. Радост озаряваше лицата на всички, защото тук нямаше гости – всички бяха домакини в този скъп дом, побрал надеждите за обич и светлина.
Голямата наздравица беше за тях, имениците, но най-вече за клуба, който лекува души и сърца… Наздраве!