Благодатният Великденски огън

Слава Богу, дочакахме и тази година да посрещнем най-големия християнски празник Възкресение Христово. Едно от най-големите чудеса в света се случва всяка година на Велика събота на Божи гроб в Йерусалим – слизането на благодатния огън.
Всяка година, вече близо 2 хилядолетия, православните християни по чуден начин получават благодатния огън, който Йерусалимският патриарх измолва на Божи гроб. Първите писмени сведения за слизането на светия Огън в храма “Възкресение Христово” се срещат при древния писател и историк Евсевий Кесарийски, през 4 в. Евсевий пише, че през 2 в. патриарх Нарцис заповядал да налеят вода в лампадите /големите свещи/, понеже маслото било свършило. Тогава огън от небето възпламенил всички лампади, които горели по време на цялата пасхална служба.
Латинският монах Бернард пише през 865 г.: “През Велика събота, в навечерието на Пасха, службата започва рано и след нейния край се пее “Господи, помилуй”, докато всички лампади над Гроба Господен се запалят с пришествието на Ангел”.
През 1099 г. Йерусалим бил завладян от кръстоносците. Английският историк Стивън Рънсиман описва в книга повествуванията на западните летописци:
“Неуспешно започна първият латински патриарх Арнолд. Той нареди да се изгонят от прилежащите им предели в храма на Господния Гроб всички секти на еретици, а после започна да разпитва православните монаси къде пазят Кръста и другите реликви. След няколко месеца Арнолд бе сменен от патриарх Даймберт от Пиза, който отиде още по-далеч. Той се опита да изгони всички местни християни, дори и православните, от Гроба Господен, и да пуска там само латини, като въобще лиши останалите от църковни здания в Йерусалим и около него… И Божието възмездие не закъсня. На Велика събота през 1101 г. св. Огън не слезе в Кувуклия, тъй като там не бяха поканени източните християни. Тогава крал Балдуин I се погрижи да се върнат правата на местните християни…”
Капеланът на йерусалимските кръстоносци Фулк разказва, че когато западните поклонници (от кръстоносците) посетили светия град преди превземането на Кесария, за да празнуват Пасха, целият Йерусалим бил в смут, защото светият Огън не се явил и вярващите цял ден прекарали в очакване пред храма на Възкресението. Тогава, като че ли по небесно внушение… цялото духовенство и кралят отишли в Соломоновия храм, неотдавна обърнат от Омарова джамия в църква, а през това време гърците и сирийците останали на Гроба, разкъсвали дрехите си и с вопли призовавали Божията благодат. И тогава, накрая, Огънят слязъл…
Известният мюсюлмански историк ал-Бируни (9-10 в.) пише: “Един път губернаторът заповяда да заменят фитилите с медни жички, като се надяваше, че лампадите няма да се запалят и чудото няма да се случи. Но когато Огънят слезе, медта се запали.”
Най-известен е случаят с неслизането на Огъня през 1579 г., когато арменците подкупили султан Мурад и местната градска управа и получили правото само те да честват Пасха в храма и да получат Огъня. От целия Близък изток се събрали техни единоверци, докато православните начело с патриарх Софроний не само не били допуснати в параклиса над Божия гроб, но и въобще в храма. Така те останали на входа, за да се молят там, а арменският патриарх в продължение на целия ден се молил, но въпреки това чудото не се случило. Тогава внезапно като че мълния слязла от небето и ударила колоната, до която се молел православният патриарх Софроний. И небесният Огън се явил там. Това бил единственият случай в историята, когато Огънят слизал извън пределите на храма.
Свидетелството за истинността на православната вяра било толкова очевидно, че предизвикало вълнения сред тълпата и имало дори обърнати мюсюлмани в православието. Турските власти пък толкова се разгневили от предизвиканите размирици на арменците, че постановили арменският архиерей винаги да следва православния патриарх в пасхалната церемония и никога да не взема непосредствено участие в получаването на Благодатния огън.
Църквата пази и свидетелство на благодатния старец Митрофан, наш съвременник, който видял лично как слиза Благодатният огън. Вече 97-годишен, този пазител на Гроба Божи, се изповядва, че дълго време го мъчели съмнения и затова през 1926 г., когато бил 25-годишен, запланувал да се убеди със собствените си очи какво точно става. Скрил се в храма, върху една плоча, и прекарал в притеснение и угризение там цели 13 мъчителни часа.
А какво става след това – той разказва:
„Всичко е тъмнина! След малко виждам някакви малки нещица! Не знам как да ви обясня. Виждам нещо, което се движи скоростно! Не можеш да го разбереш, като вятър, като светлина! Върти се силно, силно… Както си бях уплашен, яви се едно небесносиньо сияние, не знам откъде, и изпълни със светлина цялата Кувуклия! И счупи това, което се въртеше, и то се разби на безброй пчелички, и те безшумно залетяха! Бе чудо! Патриархът не ги виждаше, но аз ясно виждах него, от лицето му силно се стичаше пот… И сякаш осветен от онова сияние, той започна да чете молитвите… Пчеличките три пъти се завъртяха и веднага, на метър над Гроба, образуваха един венец, целият златен! Патриархът чете молитвите! Кандилото е загасено! А Кувуклията сияе!… Видях Светейшия да държи петте снопа с по 33 свещи, украсени, знаеш ги – други свещи не сложихме. И като повдигна бавно ръцете си, моментално вечното кандило и петте снопа се запалиха. В този момент светлият венец изчезна. Очите ми се напълниха със сълзи, а тялото ми цялото гореше…”
По-късно съвсем младият тогава отец Митрофан така силно го заизмъчвала съвестта, че се изповядал за напразните си съмнения и за стореното на самия патриарх Дамян. Митрофан преживял в храма 58 години, от които 54 като пазител на Гроба Господен.
От 2004 г. с благословението на Негово светейшество Максим ме пратиха да служа в храм “Успение Богородично” в Самоков. Аз си обещах лично за себе си, че от следващата година, когато донеса благодатния огън, ще го пазим в храма цяла година до следващия Великден, за да могат православните християни да палят своите свещи от него. И така, толкова години досега, всяка година благодатният огън се пазеше в храм “Успение Богородично,” но от миналата година се съхранява и пази в храм “Въведение Богородично” (Долна махала), където съм пратен на служение.

Свещ. Георги Николов

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*