Богоявление преди 55 години…

Възстановеният ритуал по случай Йордановден в Самоков ме върна в спомените повече от половин век назад.
Бил съм 8-9-годишно хлапе, когато някъде в края на 50-те години баба ми /по самоковски – стара майка/ ме заведе на Богоявление. Спомням си, че мястото, избрано за хвърляне на кръста, беше в Лаго, близо до някогашното Николийско. Днес там – южно от Спортното училище, се изгражда нов модерен жилищен квартал.
В заледен бент под огромна върба бе издълбана голяма дупка за хвърляне на кръста във водата. Имаше доста сняг, а и образувалото се на това място естествено езерце беше хванало такава дебела ледена кора, че спокойно ходехме отгоре по нея. Оттам тогава, преди корекцията и изграждането на стената, течеше река Бистрица – успоредно на Искъра.
Не помня много от ритуала, не си спомням и кой беше свещеник, но и сега ми е пред очите вълнението на събралите се: имаше много народ – възрастни хора, младежи, деца… С почуда и възхита гледах няколкото момчета, по-големи от мен, които се готвеха да се хвърлят в ледените води на реката, за да извадят кръста.
Лаго тогава не можеше и да се сравнява със сегашните дървета, храсти и поляни покрай пътеката над мостчето на Бистрица. Целият район западно от днешния бул. „Искър” беше истинска джунгла, нещо наистина невероятно. Затова и преживяването изглежда е било много истинско. За да се помни и днес – след толкова години и десетилетия…
Радвам се, че ритуалът на Богоявление в Самоков сега се възстановява. Разбирам и опасенията на еколозите. Надявам се, че повече посегателства върху Искъра няма да има. А възстановяването на традицията ще ни вдъхне не само Христова вяра, но и ще ни направи повече българи и повече самоковци. Необходимостта от това в днешното безродно време е просто въпиюща.