Боже, пази България!

Злободневка

Не съм от маниаците на тема телевизия, но ми се случи да слушам и да гледам централните новини на една централна наша телевизия вечерта на 18 юли.
То не бяха земетресения, то не бяха убийства, то не бяха атентати, то не бяха побоища, то не бяха протести… И всичко – и най-дребното наглед, предавано с най-големи подробности, от мястото на събитието, и т. н., и т. н.
На човек косите да му настръхнат /ако още не са му опадали при тоя днешен бамбашка живот/ или най-малкото да се разтрепери и да си каже: „Абе, ние за какво живеем?!…”
И чак в края на емисията, след всичките тези безбройни ужаси в образ и звук, се казаха две думи /буквално!/ за това, че на Рожен има национален събор и че на този ден преди 178 години е роден Васил Левски. И при това, видите ли, на Рожен, имало голямо задръстване – там бе сложен акцентът на темата.
И това в момент, когато популярният събор на българщината /за който идват и чужденци/ се събра за пръв път след деветгодишно прекъсване, когато десетки хиляди се изявяваха в адската жега като изпълнители и публика в тая наша неземна Родопа!…
А за Апостола да не говорим – това е човек, на когото не ние – светът трябва да се поклони! И чийто пронизващ поглед е потребно постоянно да ни е пред очите.
…Но явно с тези новини не може да се започне – те са добри, не са за днешното време!
Не преувеличавам силата на медиите, но и нашего брата има вина страната ни да е на това дередже и да се чудим къде изчезнаха родолюбието и почтеността.
За трудолюбието да не отваряме дума…
И за другите виновници, включително в средите на управляващите.
Е, ашколсун!

Тодор Попов