Борба

Нещата от живота

Спортната зала на училището беше препълнена. Всички очакваха с нетърпение началото на състезанието по борба. Повече от 150 борци от водещите центрове в страната бяха дошли да премерят сили в турнира. Родители, учители, приятели, съученици бяха заели местата в салона и силно вълнение за това, как ще се представят техните състезатели, се четеше по лицата им.
А най-много се вълнуваха самите млади борци. На всички от тях гореше пламъчето в очите, запалено от желанието за победа на всяка цена. Победа и само победа, каквото и да струваше! Част от състезателите бяха платили за нея с много часове пот пред уредите за физическа подготовка, усърдни тренировки, безкрайно повторение на хватки под зорките погледи на „боговете–треньори”. Всички се вълнуваха по своему.
На тепих едно предстоеше борба на нашето момче. Зърнах го веднага – слабичко, категорията беше ниска. За годините си изглеждаше като недохранено дете, но личаха добре мускулите и сухожилията по тялото му. Представих си колко много труд и пот юношата беше хвърлил в тренировките, за да победи на турнира, за да докаже своето „Аз”. Очите му блестяха с онази магическа светлина на младите, на искащите доказателство от живота, че ги е забелязал и поставил звезда на челото им като хора със задача на този свят.
Но кой беше до него!? Бях вцепенен, когато видях неговото малко братче да го държи за ръката и да го води до стола за почивка в края на тепиха. А то беше мъничко момченце, направо слабовато наглед. С нищо не правеше впечатление по време на часовете в училището. Седеше си мирно на чина и гледаше към празното пространство на бялата дъска. Думите на учителите за Питагоровата теорема или периодичната система на Менделеев едва ли достигаха до ушите му.
Това мъничко момченце водеше брат си към тепиха за предстоящата схватка. Малката му ръчичка държеше окуражаващо ръката на неговия по-голям брат. Като вървяха към тепиха, момченцето повтаряше в полушепот: „Бате, ти ще победиш! Бате, ти знаеш как!”
Борецът седна на стола преди схватката. Треньорът разпалено обясняваше на своя възпитаник какво трябва да направи, за да победи. Момчето слушаше и попиваше…
Гонг! И борбата почна. Вплетени ръце, огромни сили се срещаха между крехките тела на борците. Опити за хватки се парираха и контрираха. Нищо не се получаваше. Но постепенно във времето от малкото опити за хватка моят борец поведе с три точки. И много, и малко!
Неговото братче стоеше отстрани вцепенено и всячески се мъчеше да предаде от своята енергия, за да победи „батето”. Ръцете му се протягаха ту напред, ту с тях се хващаше за главата, тялото му подскачаше при успех на неговия брат и се вцепеняваше при трудна ситуация. А на почивките, когато борецът сядаше в пластмасовия стол, малките ръце на малчугана започваха да масажират мокрото от пот тяло на брат му. Малките пръстчета придърпваха уморените мускули. Детето обикаляше около бореца и даже пречеше на треньора да даде напътствията си за борбата в следващата част. С голяма синя кърпа правеше вятър около състезателя и разхлаждаше преумореното тяло. И все повтаряше така, че да го чуе само брат му: „Бате, ти ще биеш! Бате, ти си по-добър!” Черните мънички очички зареждаха бореца с допълнителна сила.
И – отново опити за хватки. Ние водим в точките! Но… внезапна хватка, изпускане на противника за стотни от секундата и съдията присъжда победа с „туш” на противниковия състезател.
Разочарованието от загубата моментално се отразява в черните като маслинки малки очички на братчето отстрани. Сълзи напират, но не извират, защото са спрени от детската воля. Протегнати малки ръце посрещат победения борец. Чува се: „Нищо, бате! Другия път ти ще победиш! Ти си по-добрият, ти можеш повече. Знам го, бате!”
Братчетата се прегръщат, а една сълза се спуска неусетно по моята буза. Защо животът е толкова жесток и несправедлив… Децата бяха сираци!

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*