Будни ли са будителите?

Не се страхувай от предателите – най-лошото, което могат да направят, е да те предадат.
Не се страхувай от убийците – най-лошото, което могат да направят, е да те убият.
Страхувай се от равнодушните – заради тях съществуват и убийствата, и предателствата.
На 20 февруари на площада имаше протест срещу преиначаването на историята ни и подмяната на националната ни идентичност. На протеста бяхме малко хора, но не това беше трагичното. На протеста нямаше учители, нямаше бизнесмени, нямаше представители на общинското ръководство, писатели, художници, представители на църквата и други величаещи се като творчески и управленски елит.
Както е известно на тези, които поне малко са чели за борбите на българския народ срещу турското робство, именно първенците са били водещи. Залагайки богатство и живот, те – чорбаджии, даскали, попове, са се жертвали за българщината.
Днес, 138 години след освобождението на България от кървавото турско робство, единствените звездички на българщината са 11-часовият музикален маратон в зала „България” и рециталът на полските дипломати.
Нашите първенци ги няма. Няма робство, няма заплаха за имуществото и живота им, за което да се извинят.
Явно за всички тях собственото им жалко живуркане е по-важно от съдбата на България. Едно е да се пъчиш на протоколни сбирки, а съвсем друго е да имаш гражданска позиция и човешко родолюбие.
Отсъствието им от протеста е показател за нехайното им отношение към настоящето и бъдещето на България.

Ангел Маринов