Юбилейни 110 години от епичния бой при Булаир по време на Балканската война се навършват на 8 февруари /26 януари по стар стил/ 2023 г. В тази епопея, с цената на много жертви, българските воини, сред които и много самоковци, сътворяват една от най-славните страници във войната и в българската военна история изобщо.
В навечерието на славната годишнина се връщаме към онова невероятно време на героизъм и жестокост чрез книгата „Дневник по Балканските войни” на самоковеца отец Христо Кондоферски. Като военен свещеник и непосредствен участник във войната той си води дневник за всеки ден. Тук ви предлагаме откъс от този уникален дневник – записките на свещ. Кондоферски от деня на Булаирския бой – 26 януари /ст. ст./, както и от предишната и няколко следващи дати. Записките са велико и страшно доказателство за онова неповторимо време.
Самият дневник е запазен от внука на Хр. Кондоферски – инж. Александър Кондоферски.
25.I. И днес времето ще бъде хубаво като вчерашното. Снощи пристигна тук 9-и нескорострелен артилерийски полк. Понеже има опасност от флотата, артилерийският парк върна се откъм височините и отиде на бивак през реката в с. Урша. Каза се, че докато не пристигнат крепостни оръдия, няма да има настъпление към полуострова. В 9.30 ч. сутринта заедно с д-р Кермекчиев излязохме пак на височината, за да наблюдаваме морето, крепостния и пушечен чест бой, който се водеше сега. Съгледахме вчерашния броненосец „Месудие” как идеше из теснините и се доближаваше до отсамния бряг, като отляво и отдясно на него се доближаваха 2 торпильора с голема бързина. Единия от последните доближи се до броненосеца и след като му нещо предаде, отдръпна се настрана, а другият се завърна обратно към Галиполи, като охраняваше фланга на булаирските си войски. Броненосецът, след всичко това, обърна носа си към с. Ексимил, а към нас – дясната си страна и изведнъж даде залп с 6 оръдия: 4 от снарядите попаднаха в селото и по един над и под селото. Тъкмо по това време имаше много свят по шосето за Ексимил, които, уплашени от внезапния огън, се пръснаха на различни страни в панически бяг.
Бомбардировката трая час и половина, като обстреляха и нашите позиции от Мраморното море чак до над селото; селото го съсипаха, поне така изглеждаше оттук, по това време отец Орманков и отец Стоичко бяха тръгнали към с. Ексимил и тъкмо на 15 крачки пред и зад тях бяха попаднали снаряди, па като ударили на бяг, дойдоха на бивака ни съвсем уплашени и потънали във вир-вода. Като престана бомбардировката, броненосецът спокойно си отиде надолу, а ние слязохме в селото да разправим видяното и чутото. Научихме се, че едната черква съборили и много къщи разкъртили и запалили със снарядите. Когато бяхме се наобядвали и налягали върху тревата около палатките, бомбардировката от броненосеца пак се поднови, но сега вече гранатите имаха друга посока, падаха наблизо около нас – вляво от височината; види се, забелязаха горе наблюдаващите. Грозно свиреха, но при все това всеки гръм посрещахме със смях и шеги. В 3 ч. следобед зад височината минаваше 49-и полк и отиваше вдясно да заеме над нас гребена; флотата забеляза това движение и започна стрелба; едни от тези снаряди падаха отсам височината, в дола, а други падаха точно на мястото, от гдето тази сутрин с доктора наблюдавахме тогавашната бомбардировка. Всеки момент очаквахме да попадне някой снаряд в бивака ни и направи своето, върху ни, разрушение. Вследствие на тази опасна стрелба паркът с гранатите, който беше зад нас, бърже се натовари и избяга зад моста, на по-далечно разстояние, вън от сферата на гранатите. В момента, когато минаваше горе 49-и полк, падна един снаряд пред войниците, на 10 крачки от тях; всички, като пилци, инстинктивно побягнаха, като се пръснаха на различни страни. Забелязахме как се сгромоляса нещо. Бърже отиде един от докторите да помогне, но то, за всеобщ смях, било паднало едно от товарните мулета, уплашено от силния трясък, което с малка разтривка свестиха и отново продължи пътя си след полка.
Пръсна се слух, че когато флотата ни залъгваше с бомбардировката си, турците направили десант на брега от 2000 души, та затуй 49-и полк, 1 ескадрон кавалерия и 1 отделение артилерия бърже дошли да заемат тия при нас места, горе на хребета, и да попречат на обхвата, който ни устройвали, но като ги забелязали от броненосеца, затуй и започнали по тази посока таз грозна стрелба. Днес първата бригада зае предната линия в теснината на полуострова тъй: 22-и полк вляво откъм Мраморно море, а 13-и полк вдясно, откъм залива. 50-и полк остана към Ексимил за поддръжка. Заедно с пехотата горе, по висините пред Булаир, са добре окопани 7-и с. с. арт. полк и планинският с. с. арт. полк, а зад нас, в резерв, стои 9-и арт. нескорострелен полк. 26-и полк още не беше пристигнал; той беше маневрен полк на IV армия, а цялата II дивизия беше по брега на Мраморното море заедно с доброволческия отряд към Шар-кьой и Родосто. При такова разположение на войските прекарахме нощта, очаквайки всеки момент да ни нападнат, защото прожекторите от корабите и крепостите цяла нощ ни осветяваха.
26.I. Слава Богу, прекарахме благополучно нощта. Към 7 ч. сутринта населението от Ексимил беше започнало да бяга, като натоварили на мулетата си най-необходимото и отиваха към Куру-даг, из гръцките села. Цялото шосе беше задръстено с жени /потурлии, полугражданки/, деца, мъже, старци, моми, мулета, коне и коли. Понеже срещу селото се изправили 6 парахода, готвещи се за нова бомбардировка, комендантът, поручик Душков, им заповядал бърже да напуснат селото. Канонадата започна от крепостите точно в 7.30 ч. сутринта и то в размер, много по-силна от досегашните. Днес се очакват сериозни сражения от турския десант, който е вчера направен, и днес мислят наново да правят. /Снощи донесоха в бивака ни две момчета от 13-и полк, ранени с гранати, изпратени върху тях из крепостта над Булаир. Единият от тях е много тежко ранен. До снощи имаше наши войници – трима ранени и двама самонаранени/.
В 8.45 ч. излязохме с д-р Кермекчиев пак на височината, тъкмо там, гдето вчера падаха гранатите. Виждаше се много добре как от крепостите над Булаир турците стреляха по нашите редути. Шрапнелите им се пукаха над самия гребен, а някои падаха по крайбрежието на Сароския залив. Забелязахме как иде из Дарданелите един параход и друг след него по-малък, види се, ще заемат вчерашната си позиция при устието на Кавак дере. Тук намерих вляво и вдясно, близо до нас, местата, гдето вчера се дълбаеха флотските снаряди, които бяха изкопали ями по 80 см дълбоки, същински гробове. Взехме си за спомен трофеи от шрапнелите. След това с голям риск за живота си отидохме по самия хребет, водораздела, през нивята в с. Ексимил. Селото е хубаво, градски къщи, наредба също. Брои 260 къщи, с 2 черкви, едната от които съборена от земетресението, с гръцко население и 4 енорийски свещеника. Из селото се мяркаха само бабички и кокошки, всичко беше заключено и опустяло. Видяхме няколко къщи, съборени от флотските снаряди, а нивята около селото бяха съвсем изровени, гаче ли са ровили диви свине. Излязохме на горния край на селото, при водениците, а оттам се покачихме на най-високия връх над селото, за да следим боя от по-близо, но понеже падна гъста и студена мъгла, нищо се не виждаше, а само боят непрекъснато продължаваше. От върха слязохме в дола над селото; тук беше пълно жени, моми и деца, налягали в окопите, за да спасят живота си. След малко успокоителен разговор с тях взехме си сбогом /също и с отец Гълъбов, който също избягал от селото и сврял се в землянката/, напуснахме дола и отново влязохме край гробищата в селото, а оттам бърже закрачихме през опасното място, докато в 12.30 ч. обратно се завърнахме в с. Кавак, на бивака си.
Докато бяхме на тази експедиция, боят траеше непрекъснато; гърмежите, турски и български, се смесваха и представляваха едно грамадно кипящо гърне с вряла вода: всичко бе оглушало, като от време на време се различаваха пушечни, топовни и митральозни /картечни/ гърмежи. Турците се опитали да ни обходят и атакуват с приготвената си за тази цел кавалерия и то с много гъсти колони, но не сполучиха, защото нашите войници, прикривани от мъглата, ги контраатакуваха и отблъснаха, като оставиха турците маса лешове. В най-критичния момент 4-а дружина от 49-и полк и 9-а знаменосна рота от 22-и полк подкрепиха отслабналите си другари в предната линия и с дружни сили отблъснаха неприятеля, а 50-и полк, който беше резерв, беше и той готов да се нахвърли в предните редове на нож, но не стана нужда. В същото време всички обози отстъпиха оттук зад моста, да не пречат, ако стане отстъпление, а 9-и арт. полк, който беше зад нас, бърже запрегна и излезе на хребетчето над Кавак и зае позиция с цел да прикрие отстъпление, ако се наложи, и да брани дола от обход. Понеже бой ставаше и вляво, имаше опасност да бъдем отрязани, обходени. Сега, когато това пиша, часът е 13.30 и боят е най-ужасен. Днешното сражение е най-ожесточеното за 7-а дивизия. И ето, започнаха да дохождат цяла маса ранени, които всяха цял трепет в пункта ни. Най-много се уплашихме, кога видяхме капитан Цура да бяга с картечницата и отиде да заеме позиция зад моста. Увлечени от неговия лош пример, всичко бяхме за миг събрали и бяхме готови да го последваме, но като дойде подполковник Казалмъшев, нахока началстващите и наби с бича си много войници, като накара едни веднага да отидат с носилки за ранени, а другите – да приготвят в палатките помещение за легло на ранените. Сега всеки бързаше да помогне с нещо. От ранените един беше умрял по пътя, казваше се Петър Ст. Петелов от 15-а рота, 4-и взвод, 22-и полк, родом от с. Ветрен, у когото се намериха 20 лв. и едно писмо от жена му Митра Петрова. Погребахме го с отец Иван до бивака ни, на могилката.
След това започнаха да дохождат по-голяма маса ранени: грозна олелия идеше от вайкане и аз, като че ли предчувствах, че нещо зло ще ме сполети този ден, та постоянно гледах да видя из ранените брата си. Всички познати войници от 22-и полк ме гледаха някак си съжалително, като отбягваха всякакъв разговор с мен, докато най-после надвечер едни ми известиха, че брат ми бил ранен в главата с два куршума, други, че бил ранен в гърдите. Донесоха и Георги Коларов, тежко ранен в корема, като и той скри от мен самата истина, докато най-сетне отец Иван ми обади същински как стои работата с брата ми – че е паднал убит от неприятелски куршум близо до чифлика откъм морето, пронизан през гърдите. Тази грозна за мене новина бърже се потвърди и от други, та как съм прекарал тази гробна нощ, аз сам си зная. Плачех като дете и не можех да намеря място, где да се спра. Тъй и осъмнах. А докторите чак до 2 ч. след полунощ непрестанно работеха, като превръзваха и спираха кръвта на ранените юнаци, всичко на брой 460 души, числящи се към 22-и, 13-и и 49-и полк. /А горкия Георги Коларов, легнал в носилката, викаше и охкаше до Бога от непоносими болки; правиха му инжекции с кофеин, топлеха му краката с топла вода в шишета, даваха му коняк, но все отиваше все по-зле и по-зле. Ах, тези негови предсмъртни мъки никога не мога забрави.
27.I. Тази сутрин, още в тъмно, в 5.30 ч. с кон и команда тръгнах към бойната линия; та при чифлика намерих подполковниците Кметов и Сапунов, дадоха ми един войник, който ме заведе при брато. Ах, горкият брат, облян в кърви, промушен с куршум откъм лявото рамо, който излязъл през дясната плешка, лежеше на гърба си, подпрял глава на раницата си, опасан и обут добре и със свити крака гледаше от тревясалия път възбог по посока към чифлика. Пътят върви по ската и още 300 крачки е оставало да се спаси зад зидовете на чифлика. Около него надолу по ската и хармана до чифлика е маса лешове и лешове, от които много повече турски. Ах, как хубаво гледаше, с росно, но вече студено чело! На мустаките му имаше малко нечистотия из носа, останала при издъхването му. Разпасах го, избърсах го, намерих раната, облекчих товара му, облях го със сълзи и разтърсих го добре. Задържах парите му: 5 лв. каймя, 4.50 левове, 2 митилика и 2 малки антики; взех лъжицата, гребенчето, кесийката, четчето за мустаки, ножчето, едни скъсани, но дебели чорапи и всичките му писма, между които беше и портретът на многообичната му млада съпруга Люба, а всички вещи в раницата му раздадох на другарите му, които се насъбраха при мен, около му, за спомен и Бог да прости. Бърже направих кратка панихида и всички едногласно плачехме, задавени от сълзи. А откъм Мраморното море, което е на 2 км пред нас, пак забуча флотският огън, та беше опасно да стоим повече тук. Казаха ми да се оттегля назад и когато бъдат събрани телата, ще ме повикат пак за погребение. Разцелувах го, като го оставих, горкия, завит с платнището, което му бях дал да го брани от дъжда. С риск на живота си измъкнах се оттам и се спуснах в дола, вдясно от чифлика. Тук предадох на едно самоковче бомбата, която намерих в джоба му, завита в едно пашкулче; носел я със себе си за най-опасен момент, но не стана нужда да се употреби от него. Горе, в дола, при полковия превързочен пункт, имаше 6 убити войници, които погребах близо до гроба, в който бяха нашите заровили 18 души турци, хванати в плен и после измушкани.
Към 12 ч. с голяма скръб върнах се в бивака си, гдето всеки ме съжаляваше и гледаше да успокои. Седнах зад една могила, прочетох всичките му писма, скътах ги за спомен и написах всичко това. Сега е вече 1 ч. следобед, а аз от вчера още не съм вкусил нищо. На бивака ни нощес са умрели десетина войника от ранените. Донесоха убит капитан Иван Шопов, командир на 12-а рота, и ранения подпоручик Божилов, който тук умрял, за погребения. Ранили са тежко в краката подпоручик Веселинов, поручик Тановски – в устата, майор Шишков в носа и много други. Всички ранени евакуираха зад моста, в палатките, приготвени от лазарета, и там в 3 ч. следобед погребах при моста Димитър Ив. Джанъмов от 4-а рота, I взвод на 22-и полк – от где е е неизвестно, а малко по-после също погребах и радуилчето Христо Лазаров Трифонов, ковач в Самоков, който от зарана срещнах още жив, носен на кон, с рана в корема. В същото време отец Иван погреба на бивака ни, на могилката, капитан Шопов, подпоручик Кузман Божилов заедно със 7 войници, все в отделни гробове, а отец Стоичко днес погреба към Куру-чифлик, откъм Сароския залив, 25 войника, числящи се всички в 13-и полк; тук погребението е станало безпрепятствено, защото е укрито от очите на неприятеля. Нощес пристигна и 26-и полк, като го смениха три дружини от 50-и полк, който беше при Еникьой, зад Шар-кьой. Вечерта имаше доста топовни гърмежи, дадени от крепостите. Донесоха още двама офицери, убити, за погребение, до капитан Шопов; единият, подпоручик Тодоров, беше гол и с изрязано ухо, а другият, Заре Рангелов, прободен с нож в гърдите. Първият лазарет замина за Еникьой. Шар-кьой е зает от турските десантни войски под командата на Енвер бей; разтоварени са около 30 кораба войска; нашите доброволци здраво се държат и не ги пропускат назад от гребена на Текир-даг.
28.I. Станах от сън в 6.30 ч., простинал съм, усещах болки в кръста и плещите. Отидох на телефона и попитах готово ли е за погребението – каза ми се в отговор на това: да взема санитарна команда и тутакси да тръгна да погреба войниците, даже някои роти ги нощес погребли; та на гробовете и на тях да направя опелото. Тук, в телефонната станция, чух как се даваше заповед на Македоно-Одринското опълчение, подпомогнато от 3 дружини от 50-и полк, стремително да атакува противника при Шар-кьой, гдето масово е дебаркирал, и да го натика в корабите му. Дадоха ми команда от 24 санитари-гробокопачи, и аз с кон тръгнахме към позициите. Най-първо погребахме под полковия превързочен на 22-и полк пункт, в дерето, вляво от пътеката, младши подофицер Георги Минов, арнаутче от Самоков, който беше умрял тук, след като е изминал това място, от чифлика насам, с ужасни мъки, ранен на 3 места в краката, и още друго едно момче, което излезе от после, че било еврейче. Оттук слязохме по дерето под чифлика, гдето при каменното мосте намерих ротата на брато; дадоха ми един войник да ме упътва – Христо Кишата, и се смъкнахме на мястото, гдето е станала решителната атака. Тук всичко е осеяно с хиляди турски трупове, повечето нахвърляни в рекичката-дере, вследствие на което водата се беше доста издигнала и промушваше измежду труповете; из труповете е размешано – има камари разхвърляни кутии с турски патрони, пушки маузери, картечници изпотрошени, ленти за картечници, снаряди, коли и пр., и пр.
Косата се свива човеку, като гледа останките от тук разигралата се ужасна кървава борба! Тук беше вече зарит Христо Галев от с. Чамурлия, когото опях и поставих кръст с надпис. По-долу погребах Христо Георг. Мутафчийски от с. Чамурлия, на когото черепът в тила беше отнесен, та мозъкът му се беше измъкнал из кухината и се държеше на топка; до него в друг гроб погребах Христо Михалов Стоилов от с. Стамболово, всички от 10-а рота, на когото кожата по главата беше цяла одрана, като отпред на челото имаше направен прорез с нож; черепът се белееше като яйце. До него турнахме друго едно момче, неизвестно от где е, което едвам измъкнахме из пърнара, гдето се беше оплело в борба, предполагам, с попадалите около му турци. По-горе, в нивата под чифлика, беше направен голям гроб, върху който направих опелото. До тук бяхме прикрити зад храстите, мястото е ниско, равно с морското равнище, та не ни забелязваше флотата, състояща се от три кораба, която се намираше недалече от нас, на 2-3 км. С риск на живота си тръгнахме назад, по възвишаващата се местност, разпръснати на голяма дистанция, и един по един, като прескачахме на всяка крачка труповете турски, изкачихме се при чифлиците и оттам отидохме при брат ми.
Вчера другарите му започнали да копаят гроба му, но като ги обстреляли, оставили го недоизкопан. Задавен от сълзи, бърже направих опелото. След това събух му чорапите и му обух мои нови, обърсах го, разкопчах и пак прегледах. Одеялото, с което го бях покрил – откраднато, също взети му опинците от краката, поясока от снагата и шапката от главата. Оставих две момчета под нагледата на Хр. Кишата да поиздълбаят още малко започнатия гроб, а аз с останалите войници отидох отсреща, в падината, да погреба войниците, които бяха убити в тази местност, а подир това отново да се върна при брато, та и него да скрия в земята. Едни от войниците копаеха големия гроб, а други с носилката донасяха при гроба покойниците. Когато бяха донесли 7 души и оставаше още двама да донесат от билото на хребетчето и аз бях започнал опелото, флотата, която досега ни зорко следеше, изведнъж откри залпов огън по нас и от трите кораба с по 6 оръдия. Канонадата беше страшна, едни от момчетата налягаха в изкопания гроб, а ние, останалите, изпопадахме по земята, избъркани между покойниците, и тъй се бяхме залепили с последните, щото отдалеч надали можеха да различат, че това са живи хора, които очакват смъртта си ежеминутно. Всички се кръстехме и молехме Бога да ни запази невредими, а гранатите падаха все около нас, като ни засипваха от време на време с изровената пръст. Това ужасно положение трая непрекъснато 20 минути.
Щом престана канонадата, без да губим време повече, решихме да оставим труповете и веднага да започнем да пробягаме през откритото място край братовия гроб, после надолу, зад чифлика, а оттам – в дерето, при окопаните роти, на по-безопасно място. Пребягаха един по един вече трима души; вдигнах се и аз – четвърти поред, придружен от Стоян Соколов от с. Горни Окол, Самоковско, и се домъкнахме при брато, когото бяха изоставили тия момчета, що останаха да копаят гроба му. Нямаше повече време за губене; бърже го свлякохме в плиткия гроб, покрих главата му с пешкира му, а тялото – с шинела и започна Стоян с изоставения копач да го зарива от една страна, а аз, коленичил над него, сривах земята от другата страна. Оставаше да се турне още една четвърт от земята и ето – отново откриха стрелбата – забелязаха ни. Моментално и двамата легнахме връз гроба, върху брата ми, и очаквахме така тук смъртта си, но за щастие не ни улучиха; сега решихме да напуснем това опасно място. И ето, със сълзи на очи разделих се завинаги с милия ми и незабравим брат и започнахме да бягаме не по начертания от по-напред път, а право нагоре по тревясалата пътека, към билото: намирахме това място по-кратко, макар и по-опасно.
Но ето, щом се закрихме в падинката зад билото, изведнъж засвири граната по посока към нас; без да щем, инстинктивно легнахме на земята с обърнато лице към дола, на разстояние 8 крачки един от друг, като гранатата попадна тъкмо в средата между нас, като ни засипа с изровената земя, а калимавката ми отлетя надолу из дола, отнесена също от пръстта. Срещната рота от 49-и полк беше зрител на всичко това, което стана с нас, и чух как извикаха: „Дядо попа убиха!” Но като се опомних малко, бърже станах, достигнах си калимавката, придружен също от незасегнатия Стоян, потънал във вир-вода, слязох долу при ротата на по-безопасно място. Още при първата канонада конят ми избяга, намерих го после горе, на пункта, гдето го бяха спрели и уловили. Тук, в дола, погребах две момчета от 49-и полк и след като хубаво си отпочинах, отправих се нагоре, а гранатите, макар по-рядко, непрестанно се сипеха по окопите, но мен не засегнаха вече. Из дола срещнах подполковник Кметов, а после и полковник Савов, на които доложих за извършеното, и с няколко момчета от разпръснатата ми команда отправих се към Кавак, часът беше станал 4,30 вечерта. Отвъд билото, в землянките, се обадих на шурата Спас и на Илия Стоичков, установили се тук с полка си – 26-и, на които разправих за братовата, а също и за моята днешна участ; дълго плакахме, след което се разделихме.
Беше се стъмнило вече, когато се върнах на бивака ни. Беше изкопан също гробът на седем войници, които били паднали в нивата до чифлика; между тях беше и Петър Црън Георгин, пронизан с куршум в челото, но не можахме и тях да погребем, а като застанах после горе, на върха, направих общо на всички опело: погребани и непогребани, като се каза на частите през нощта всички да бъдат зарити. Задължих момчетата, братови другари, да му турнат и останалата му земя. Върху гроба на брата поставих приготвения от по-рано дървен кръст със следния надпис: „Тук почива младши подофицер Иван З. Кондоферски от гр. Самоков, убит в боя на 26.I.1913 г.” Беше опасан с вълнено поясче, трой гащи, 1 долна риза, 1 басмена и една вълнена фанела, като му турнах чужда шапка. Гробът е плитък, но добре и за толкоз. Вечерта за всичко доложих на Казалмъшев, дивизионния лекар; Овчаров, началник щаба на дивизията и генерал Тодоров, дивизионния началник. Бях се смръзнал, направиха ми чай, та едвам сега се навечерях добре. През нощта беше ми много студено и зле, всичко около палатката беше се смръзнало. Момчетата от командата едвам към 10 ч. вечерта всички живи и здрави се прибраха, без да пострада никой. Имаше ранени само две момчета от обоза на 22-и полк, които бяха отишли на позицията с храна. Извадиха им куршумчетата, които бяха колкото малки орехи.
29.I. Станах в 7 ч., ужасен студ. След като се стоплих на огъня, седнах зад палатката и написах вчерашните приключения. Сега нямаше никакви гърмежи, а всичко се бе спотаило. Понеже аптекарят ни подпоручик Борис Иванов заминава за София, писах по него на отец Ангел за участта на брата ми, също и за моята вчерашна участ, като го задължих да съобщи дома всичко това, но по околен път. Когато пишех писмото, мина над нас аероплан с посока позициите и едновременно с това загърмяха пак топовете. Тази сутрин изровиха офицерските трупове и ги изпратиха в Кешан, гдето да бъдат погребани наново в тамошните гръцки гробища. На обяд дойде ни гост отец Д. Чавдаров, който ни съобщи, че на 27 т. м. в тяхната ІV полска болница в с. Дорхан се поминал Георги Коларов и че той го погребал в един гроб заедно с още осем души от ранените войници. Гробът бил вън от селото, на западния край. Днес благодарих за риска и услугата на Стоян Соколов, когото за това и прилично възнаградих. Привечер дойдоха тук 27-и полк и трите дружини от 50-и полк и всички заминаха горе, на позициите. Вчера нашите войски при Шар-кьой отблъснали десантните войски, натикали ги отново на корабите и отново заели крайбрежието заедно с града. Сражението излязло бляскаво за българското оръжие. Когато турците навлезли на 26-и в града, заловили лазарета на доброволците, който се помещавал в една къща, и изклали всичките болни доброволци; има изклани и много от гърците, местното население. Предполага се да са минали под ножа на разсвирепелите се турци около 300 души. Сега там е останала за охрана 1-а бригада от 2-а дивизия. Днес ми беше много зле, та се церих с аспирин и чай.
+ There are no comments
Add yours