Веско Ешкенази пред „Приятел”: “Големите музиканти са длъжни да обучават млади таланти”

Една от най-запомнящите се изяви по случай Празника на Самоков през това лято бе концертът на световноизвестния музикант Веско Ешкенази от терасата на Историческия музей. В градинката пред музея на 18 август се събраха над хиляда души публика, които се насладиха на чудните мелодии, идващи от почти 300-годишната цигулка „Гуарнери” на големия майстор. Компания в мисията да пренесе душите на своите зрители и слушатели в един по-различен и приятен свят му правеха неговите колежки Вилияна Бобева, Петя Миролескова, Станислава Стоева, Кристиана Алипиева.
Малко преди концерта Веско Ешкенази любезно се съгласи да отдели от ценното си време за репетиции на представителя на „Приятел”.

– Здравейте, г-н Ешкенази. Кое Ви привлече да гостувате в Самоков? Познавате ли нашия край?
– Поканата от страна на домакините беше много любезна и аз веднага се заинтригувах от обаждането, защото никога не съм идвал в Самоков и Боровец. Тук обаче е много красиво и своеобразно. Ще ви издам, че предстоящият концерт от терасата на музея ще бъде и мой дебют на подобна сцена. Радвам се, че по това време съм си в България и мога да изнеса концерт на това чудно място.
– Какво бихте искали да кажете на младите хора, които сега започват да се занимават с музика?
– На първо време е изключително важно за тях да намерят възможно най-добрия път, по който да продължат музикалните си занимания – най-доброто място за обучение, какви учители да изберат… Младите трябва да следват мечтите си – виждате, че хората ценят класическата музика.
– Ако направите едно сравнение между начина на живот у нас и в чужбина – какво не ни достига?
– Проблемът е многослоен. Развитите общества са си наложили, да ги наречем – морални нива, които следват. В чужбина са разбрали, че за да се развива една нация и икономика след това, трябва да има самоконтрол, да се спазват определени норми, а не някои да живеят според тях, а други – както те си преценят. От голямо значение е най-високопоставените хора в държавата да приемат да живеят с тези норми, което ще бъде отличен пример за цялото население. Искрено се надявам това да се случи и тук, защото само тогава ще можем да се гордеем с обществото си и ще можем да заемем предни позиции. Докато обаче това не се случи, няма как да се изравним с държави като Холандия, Германия и т. н.
– Животът и работата ви са напрегнати. Как си почивате?
– Разтоварвам се между участията и работата ми. Ето, това лято имах възможността да си дойда в България и да я пообиколя. Видях нови места, които досега не бях посещавал – едно от тях е Самоков, участвах на фестивала „Джулай джаз” сред чистата природа под връх Перелик край Смолян на 2191 метра надморска височина, бях и в Банско на международния джаз фестивал. Общо взето смесих почивката с някои изпълнения. Много обичам, като се прибера в България, да я пообиколя, защото, както се знае, не съм постоянно тук и за мен е особено важно да пътувам и да преоткривам родината си.
Не случайно си създадох и повече работа в България, защото винаги ми е било приятно да се връщам. В новаторската програма „Фортисимо” например обучаваме млади таланти да свирят класическа музика. По подобие на тази инициатива само в Калифорния се обучават над 20 хиляди деца годишно. Отделно си уредих и повече участия тази година, за да си дойда поне четири-пет пъти.
– Кое смятате за свой най-голям успех в музиката?
– Надявам се още да не съм го постигнал! Но смятам, че позицията ми на концертмайстор и първа цигулка на Кралския концертгебау в Амстердам е едно много високо постижение, което трудно се надминава. Все пак това е оркестър № 1 в света за 2008 г. Изнасяме по три-четири концерта седмично, на които присъстват по над две хиляди души. Имаме много почитатели в Холандия и не само там, които обожават нашата музика.
– За какво мечтаете?
– Старая се да давам възможности на младите изпълнители да се изявяват, защото много млади таланти просто не получават шанс. Това почти изискване към опитните музиканти често се забравя при обучението на младежите. Някои от моите колежки, които ще свирят с мен след малко, са вече по-опитни, но Вилияна Бобева например е студентка втори курс в Германия. Вярвам, че за тях този концерт ще бъде от голяма полза.

Разговора води: Делян Василев