Вестник „Тракия” съхранява българщината

Днес в страната ни има най-различни вестници и списания, но повечето от тях са политически патерици на големи и малки партии. Изключение правят централните вестници „Труд”, „24 часа”, както и в. „Тракия”.
„Тракия” сега засега е може би единственият вестник, който е ковчежникът, пазителят на българската историческа памет. Той е с правдива и родолюбива насоченост. Много пъти пише за вървежа на сегашните наследници на българските бежанци от 20 в. Езикът на „Тракия” е лек, много грамотен, като се избягват манипулациите и политическите неистини. Изнасят се исторически и военно-исторически факти такива, каквито са в действителност. Статиите, които вестникът публикува за 100-годишнината на Балканската война, включително за превземането на Лозенград и др., бяха много съдържателни и оригинални.
Тракия е кръстовищна земя на българи, гърци и турци, но само българите са прогонени от своите родни места – от своите селища, чифлици, ливади, гори, църкви, училища, манастири, пазари, събори… Това не означава нищо друго, освен че Тракия е обезбългарявана, че именно в Тракия е имало етническо прочистване. Точно това се пише в „Тракия”. Във вестника се изброяват всичките 25-30 български села, изгорени, и жителите им – избити и измъчвани по най-жесток начин, като се започне със с. Калайджидере – с 400 къщи, Карачифлик – 200 къщи и т. н.
Във в. „Тракия” е описан и геноцидът на левия бряг на Арда, край днешния град Маджарово. Точно там е застигнат бежански керван и са избити над 2000 българи, предимно жени и деца. Макар че наоколо има десетки села с турско население, никога никой българин не е посягал на хората и имотите им там. Нещо повече – точно в ония години се ражда знаменитата словесна емблема на тракийските бежанци: „Не забравяйте, но не отмъщавайте!”
Обезбългаряването и разорените Беломорска и Югоизточна Тракия са продължение на един дълъг трагичен период според написаното във в. „Тракия”. В резултат на Балканските войни /1912-1913 г./ и на Първата световна война повече от 1 млн. българи са прокудени от родните места, приемайки тежката съдба на бежанци. Съседи заграбват от българските землища 127 752 кв. км. България остава само с половината от вековната си територия – 103 146 кв. км. Възвръщането на Южна Добруджа през 1940 г. увеличава държавната ни територия с 8000 кв. км. Това е, което имаме днес, разказва „Тракия”.
Четете този родолюбив вестник, абонирайте се за него /годишният абонамент е много евтин – 9,60 лв./, за да знаете миналото ни, историята на българщината, защото който не знае историята, няма и бъдеще!

Денчо Денчев
/Абонирането за в. „Тракия” се извършва в книжарницата на г-н Стойко Трифонов в пазара/

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*