Върнете Лили Маринкова!

Предизвикано

Лили Маринкова бе освободена от работа в Българското национално радио. Гласът на директорката на програма „Хоризонт”, на популярната водеща на култовото публицистично предаване „Неделя 150”, вече няма да звучи в националния ефир. Формалният повод е навършването на пенсионна възраст. Както често обаче се случва, за съжаление, поводът е един, а причините вероятно са съвсем други.
Тези дни много колеги, университетски професори и обществени деятели отбелязаха, че това уволнение, още повече без предварително известие, е абсолютно нарушение на гражданските права. Отива си, незаслужено обидена, една, бих казал, от иконите на родната журналистика. И то в момент, когато неподражаемият й стил, професионализъм, неподкупност и опит си дават среща и формират не само един завършен публицист – истинска школа за младите в тази неблагодарна професия, но и достоен член на гражданското общество, към което толкова много се стремим и което май никакво го няма в родната ни страна, щом се получават подобни прецеденти.
По щастлив жребий на съдбата имах честта да бъда състудент на Лили преди още да стане Маринкова и знам как тя едва двайсетгодишна бе давана вече за пример на много по-опитни радиожурналисти и изобщо колеги. Пет години изучавахме тази толкова низгвергвана и същевременно примамлива специалност, а бяхме и в един приятелски кръг. Години, в които добре опознаваш не само колегата, но и колко той чини като човек, като приятел, ако щете, като гражданин, както сега е модерно да се казва. Обективността, бързата реакция, непримиримостта, устойчивостта, гражданската позиция, абсолютната отдаденост на професията, бяха и останаха същностни черти от характера на Лили и като студент, и като журналист, и като човек. За цял живот.
Тя дойде от далечното Елхово, пренебрегна столичните съблазни и от десетилетия живее скромно със съпруга си – драматурга и журналист по образование Петър Маринков – в малкия град Своге.
Бурята не унищожава малките растения, тя брули и засяга онези дървеса, които се извисяват над останалите. И друг път Лили е била трън в очите на управляващите, независимо от техния цвят, заради дързостта да задава неудобни въпроси и да търси докрай техните отговори, и друг път е била отстранявана /слава Богу – временно/, но това никога не е било в интерес на журналистиката и на диалога в обществото.
Да, един вестник от т. нар. провинция сигурно не може да промени сегашното решение на властимащите, но мълчанието в такъв случай би било своего рода предателство. Заради политиканство, себични или някакви други нездрави подбуди е просто греховно да се жертват най-даровитите и най-свестните. Наистина трябва да престанем да сечем клона, на който седим, и да не унищожаваме сами най-кадърните сред нас. Иначе нищо добро не чака не само журналистическата колегия, но и цялото ни уж демократично общество.

Тодор Попов